По улиците на Буенос Айрес

Аржентинците казват, че са дълбоко вярващи католици. Готови сме да да спорим коя е тяхната религия

Sportinglife
Sportinglife 09:00 ч., 31 Яну 2017
0
3006

Уикендите тук си приличат. Традиционната гледка на хората, вървящи по улицата с транзистор до ухото, парковете, пълни с шума на мачове, предавани по радиото.

Ако се качите в такси в неделния следобед, шофьорът няма да завърже разговор и ще ви погледно укорително, ако говорите твърде много. Все пак по радиото задъхания глас на коментатора предава мача на любимия му отбор.

Ривър Плейт е шампион на Южна Америка

Аржентинците разгромиха Тигрес с 3:0 във втория финал на Копа Либертадорес

Това е Буенос Айрес - столицата на футболната страст и лудост.

От 150 години тук религията е една, независимо, че няма аржентинец, който да не се кълне в дълбоките си вярвания на ревностен католик. Не им вярваме. Тяхната първа религия е футболът.

Буенос Айрес, този град държава, изяждящ с месеци нови и нови територии на Югозападното крайбрежие на Южна Америка, както и по устието на Ла Плата - реката, която символизира този континент. Населението на града е вече около 17 милиона, въпреки че е трудно да се каже колко точно е голям като територия и каква е популацията на динозавъра - столица на Аржентина.

Но е ясно - тук всеки е запалянко. Отборите са десетки, елитни и титулувани, стари и романтични, малки и квартални - но всички имат своята подкрепа, предаваща се с поколенията. В този град не ти е позволено да си безразличен към футбола.

В сърцето на града е елитният квартал Ломас, където стадион няма да намерите. Всъщност квартал не е точната дума за Буенос Айрес - той е разделен на 135 обособени части, наречени на испански partidos. Него като автономни градчета.

Та в градчето Ломас де Самора няма футболен стадион, но тук е спортният клуб Ломас Атлетик, първият футболен гранд на Аржентина. Съставен от британци, отборът печели 5 титли между 1893-а и 1898-а, но постепенно играта замира в клуба. Днес той е един от водещите по крикет в Аржентина, както и по хокей на трева - спорт, по който местните също са запалени.

В Ломас де Самора днес остават само спортните зали на тези отбори, както и университетът, построен от същите британци, които основават славния и несъществуващ вече футболен клуб.

Още на юг стигаш в Авеланеда, още един partido. Дом на дербито, което изправя лице в лице двата отбора с най-близки стадиони в професионалния футбол. Расинг и Индепендиенте.

За първи път са се срещнали през 1907 г., като тогава червените от Индепендиенте не признават този съперник за местен - създаден е в Баракас, което не е точно Авеланеда... Всъщност, това са заяждания.

Расинг клуб де Авеланеда е наричан днес Академията на футбола, тъй като е горд с производството на стотици таланти през годините.

Синьо-белите играят на стадиона, наричан "Цилиндъра", чието истинско име обаче е "Естадио Хуан Доминго Перон". Кръгъл и различен, той контрастира с "английската" арена на Индепендиенте, отстоящ само на 197 метра.

Да, google earth го доказа - няма по-близки стадиони (метри по земя) в света. Тези на Нотс Каунти и Нотингам Форест са на стотина метра, но през река, а не по права линия.

Расинг е горд с "имперския" си произход, дал е велики играчи, има 17 титли и веднъж вдига Копа Либертадорес. А лудата му публика си има хард ядро от инчаси, което от 1958-а насам е известно с наименованието Guaria Imperial. По улиците на Авеланеда синьо-белите им графити са видни. Особено в северната част на градчето, в района на ръба на Баракас.

В южните махали обаче преобладава червеното. Индепендиенте е отбор №1 в Южна Америка по титли на континента - има 7. А инчасите му се наричат с простото и навяващо страх La Barra del Rojo. Рохо е червено, а бара - това е думата за тези хулигани в страната, които търсят конфликтите.

По улиците на Авеланеда често през уикендите се вижда стряскаща гледка. Стадионът на Расинг е за 60 000, а този на Индепендиенте - за 48 000.

Целият регион-градче е населен с около 300 000 жители. А се случва двата противника да играят у дома в един уикенд...

Автобуси, пълни с висящи и полуголи инчаси, бистра и барове, претъпкани с хора, знамена и бира. Но всичко е разграничено - в районите на Расинг не се разхождайте с червено по дрехите. И обратно.

Само в годините на новия век сблъсъците преди и след дербито на Авеланеда дадоха 3 жертви, като в единия случай полицията дори задържа Пабло Беботе Алварес - лидерът на хард ядрото на Индепендиенте. Но не бе осъден, защото не се доказа прякото му участие.

Барас бравас на Расинг пък подържат приятелства с ултрасите на Химнасия, както и с уругвайския Данубио, което бе повод за огромно меле преди няколко години, когато Индепендиенте гостува на стадиона на този отбор за Копа Судамерикана.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията