Гениалният футболен демократ доктор Сократес

"Сократес пиеше и пушеше като комин още като футболист - разказва за него Зико. - Четеше много, в автобуса към поредния лагер на националния, в самолета, вечер в стаята преди мач. Имаше виждане за света и за Бразилия, не правеше изявленията си, защото му липсва популярност. Широко скроен и с изострено чувство за справедливост."

Двамата се събират през 1985-а във Фламенго, където изкарват няколко месеца, кроейки планове как на световното в Мексико да си вземат това, което футболът им дължи за Мондиал 82.

Не успяха - Зико изпусна дузпа в редовното време на четвъртфинала срещу Франция, а Сократес - в изпълненията след края, донесли загубата. Мечтата им за световна титла си отиде.

Но по това време в Бразилия вече имаше демократично управление, избрано от народа и променящо всичко в страната бавно, но сигурно.

Сократес работи като лекар след края на кариерата си на терена, но се отдръпна от политиката. Остана да живее в Рибейрао Прето със съпругата си в дома, където отгледаха шестте им деца.

Основната му професия бе в болницата, но пишеше колонки за няколко спортни вестника, а често бе и в студия на телевизии за големи мачове.

На 50 години изненадващо отиде в Англия и изигра 12 минути като резерва за седмодивизионния Гартфорд Таун. Лично президентът на клуба Саймън Клифърд - меценат, щедър дарител, основател и спонсор на над 600 училища по света, отиде до дома му в Рибейрао Прето и го помоли да го направи.

Докторът се съгласи - заради каузата на един човек, който помага на хората. Изигра тези 12 минути, целият свят писа и говори за тях, а Клифърд бе на седмото небе, защото "героят на футбола" бе дошъл от другия край на света, за да уважи делото му.

Такава фигура бе Сократес.

Смъртта го застигна през 2011-а, когато бе в разгара на поредното си дело.

Бе започнал да пише фантастичен роман, в който иронизираше властта в Бразилия за антинародните действия и корупцията около домакинството на Мондиал 2014.

Разрушаването на фавели и оставянето на хиляди хора без домове го бе раздразнило и накарало отново да бръкне в политиката, макар и с перо в ръка, а не от трибуната.

Серия проблеми с дишането, дробовете и инфекции - алкохолът и никотинът си оказаха своето влияние - го довършиха за няколко месеца. А бе само на 57 години.

Погребението му в Сао Пауло бе нещо грандиозно.

Зико го нарече от импровизирана трибуна "единствен", а брат му Раи, успял да изпълни мечтата им за световната купа през 1994-а в Щатите, положи до ковчега му една черно-бяла фланелка.

Онази, която Сократес пази цял живот като най-скъпия си спомен.

На Коринтианс от 1982-ра, с мотото на гърба: Democracia Corinthiana.