Оръжията на Челси: Защита, скорост и една досадна муха

Още 15 кръга и Челси ще си получи заслуженото.

Не, не - в никакъв случай не желаем на този отбор някакво бедствие или лоши неща.

Челси ще стане шампион - очевидно, и то с най-лесната титла, която е печелил в Англия. По ирония на съдбата, ще се случи в сезона, в който битката изглежда най-напрегната като класа на мениджъри и отбори на върха във Висшата лига.

Хвалебствията за Антонио Конте няма да закъснеят, той ще бъде наричан тактически гений и пророк, а отборът му - колко клишета ще прочетем за "добре смазана машина" и т.н.

Истината е, че Челси изпълни простите изисквания преди и по време на сезона дотук, за да е претендент. А в хода на задъханата надпревара от мачове следва правилото да използва силните си страни, да натиска спусъка на оръжията си и да не губи концентрация.

Оръжията? Те са малко, но работят безотказно ефективно засега.

Защитата е многочислена и неуморима - няма да видите гол, който Челси допуска, защото подценява ситуация. Кейхил, Луиш и Аспиликуета са винаги на пръсти, готови да пресекат пас, да влязат в единоборство, да се подсигурят един друг. Нямат физическото излъчване на Видич - Фърдинанд, на пръв поглед. Но като подвижност и внимание в детайлите са отлични.

Подкрепят ги Моузес и Алонсо от фланговете, които атакуват често, но и винаги са в отбрана бързо, не се оставят да бъдат хванати на контраатака. Срещу Ливърпул във вторник Моузес позволи два пъти зад гърба му да мине Милнър и единият от случаите завърши с гол. Конте беше бесен.

А и Канте и Матич... На практика Челси се брани със 7 дефанзивни и добре подготвени тактически играчи (съмненията са около Моузес), а останалите трима трябва да организират ... стигаме до второто силно оръжие.

Азар, Коща и Педро/Вилиан дебнат всяка отнета и пусната в пространство топка, за да направят контраатака.

Отработвани до автоматизъм бързи комбинации, размяна на пасове, тичане в коридорите, хващане на отбраната на пети, неготова, бягаща назад към вратата си. Срещу Ливърпул сработи няколко пъти, но не стана гол.

Скоростта е ключова. Всичко в тази фаза на играта - преходът от отбрана в контраатака и завършването и, се прави адски скоростно.

Свързващият болт между двете оръжия и звена на този отбор е Канте. "Досадна муха, която не спира да тича и да ти пречи навсякъде по терена", го нарече Михаел Балак в студиото на дербито във вторник.

Такъв е. Отнеме топката и прави това, което например видимо липсваше в играта на Ливърпул - светкавичното и подаване и използване на моментното колебание в подредбата на противника.

Когато ти трябват 1-2 секунди да я обработиш и погледнеш, си загубил момента.

Канте посяга, спира съперника, грабва топката и я пуска на някой от онези, които вече са тръгнали по посока вратата на противника.