В какво превръщате футбола?

Във вторник Барса и Атлетико играха "кървав" реванш от полуфиналите за Купата на краля.

Кървав, ще речете? Това не е ли, когато се стреля, падат ранени и убити?

В мача имаше толкова напрежение, толкова симулации, удари под пояса, над пояса, щипане, удряне и картони, че... реферът нямаше как да излезе "сух".

Грешка след грешка - непризнат редовен гол на Атлетико. Дадена смехотворна дузпа за този тим.

Изгонване на Ферейра-Караско от гостите, който се подхлъзна и налетя на съперник напълно неволно.

Всичко това под стреса и напрежението, допълнително подгряти до точка на кипене от играчи и треньори.

Защо е необходимо това? Толкова ли е голям залогът? Да, финал... Купа евентуално.

Но това по-важно ли е от това да излъжем футбола, зрителите, да преметнем съдията, да прецакаме съперника? В това ли се превръща играта?

В сряда Лестър победи Дарби за Купата на ФА, а след мача пред камерите на Sky питаха Клаудио Раниери: "Страх ли ви е от уволнение?".

Хора, февруари сме. Няма и 9 месеца от деня, в който този човек вдигна шампионската титла в най-трудното първенство в света с отбор, за който се смяташе, че ще се бори да не изпадне.

Раниери трябва да има паметник. Не да го уволняват.

В какво се превръща любимата игра?

В същото време има няколко спорта, които ни дават позитивни сигнали. Но за съжаление, твърде сме забързани и задъхани в гледане на футболи и истеричност в ежедневието, за да ги видим.

Ръгби остава все така честен, гладиаторски спор на зеленото игрище, където мъже срещу мъже се доказва кой е по-.

Американският футбол с неговите особености - и най-вече спирането на часовника, което прави играта изчистена от всякакви "cheat" тактики, сочи също един път напред, по който нашият любим европейски футбол може да се замисли, дали не е време да поеме.

Защото в мач като този във вторник, какво значение има, че ти дават 7 минути добавено време? След като в тях три пъти по 40-50 секунди минават в смени, а още 3 пъти по толкова - в биене на аутове и тъчове?

В ръгби никой не уволнява треньор след загуба. Особено, ако е спечелил и доказал преди това класата си. Там и не се задават въпроси като този на репортера на Sky към Раниери.

Недостойно е.

Та не е лошо да се замислим всички, но най-вече хората, които изкарват луди пари от играта, която ние обичаме лудо.

Защото с превръщането и в адски казан от свръхнапрежение, фикс идеи за победа на всяка цена и жертване на всякакви принципи и етичен кодекс на терена и край него, мнозина може и да започнат да превключват каналите.