Татко, кажи на Бог, че Ливърпул трябва да победи

Писмото на Джордан ван дер Вестхюйзен към татко му - легендарния ръгбист, който си отиде преди дни

Sportinglife
Sportinglife 10:20 ч., 13 Фер 2017
0
14260

"Ти си най-добрият ръгбист в света".

Да го чуеш от сина си вероятно е най-хубавото нещо в живота.

Е, Йост ван дер Вестхюйзен ще чете писмото на 12-годишния си син Джордан от небето.

Великият лидер на световните шампиони от Южна Африка (1995 г.) си отиде миналата седмица от рядко заболяване на нервната система, което го изцеждаше и оставяше без сили близо 6 години.

Предричаха му да живее не повече от две. Но той не бе от хората, които се даваха на каквото и да е изпитание. А това изпитание, ако видите негови снимки от последните 24 месеца (ние ви ги спестяваме) е наистина ужасяващо.

Малкият Джордан, ден след смъртта му, написа писмото, което вестниците в ЮАР публикуваха (долу).

"Скъпи татко,

Благодаря ти за всичко, но най-вече за това: "Бъди най-добрият, който можеш да бъдеш".

Ти си най-добрият ръгбист в света. Аз искам да стана най-добрият спортист, както беше ти.

Винаги ще те обичам до Луната и обратно.

Татко, моля те, кажи на Бог, че Ливърпул трябва да победи...

You Will Never Walk Alone

Обичам те много,

Джордан."

Ако това писмо не ви разплаче, вероятно няма сила на света, която да го направи.

Хлапето обича лудо и футболния Ливърпул, въпреки че живее в Претория, Южна Африка. И завършва писмото до татко си с изречението, превърнало се в химн не само на този клуб, а и на всеки, който вярва каква сила е спортът.

"Никога няма да останеш сам".

О, сигурно е, че Йост ван дер Вестхюйзен никога няма да бъде сам. Вече се е срещнал там, горе, с Джона Лому, стария му приятел и съперник. През 1995-а на незабравимия финал на световното по ръгби тяхната битка се превърна в мит за ръгби.

Преди 3 години Джона отиде да види Йост, който бе изпит и смачкан физически от заболяването. Окуражи го, въпреки безнадеждното от медицинска гледна точка състояние.

На 18 ноември 2015-а самият Джона си отиде - за ужас и пълен шок на света на ръгби. Сега обаче се събраха.

За шест години Йост, колос като физика и дух, се бе смалил до безпомощни размери и не можеше дори да стане от леглото и инвалидната количка.

Но не се предаде - със семейството си основа фондация и опитваше да събере средства за други, страдащи от рядкото заболяване.

"Гордея се, че го познавах лично - написа колонка в английски вестници друга легенда - Мат Доусън. - Човек, който умееше да празнува победите и бе достоен в загубите. Който го е срещал ще разказва за познанството си с него и на децата си."

В събота на поклонението в Претория ковчегът му бе понесен от съотборниците от 1995-а - огромни и тъжни мъже, загубили една от опорните точки на вечния си отбор.

Цялата страна облече за един ден екипа с номер 9, носен някога от славния скръм халф. Светът на ръгби се поклони.

А Джордан написа писмото с молбата си. И тя бе изпълнена, защото в събота Ливърпул победи Тотнъм с 2:0. Явно татко е получил писмото навреме.

И е прочел в него посланието, в което Йост може да не се съмнява:

"Никога няма да останеш сам".

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията