Петела от Кинтиньо бе идол на Рио. Светът го знаеше като Зико

Великият номер 10 вкара над 800 гола, получи прякора Белия Пеле и стана крал на "Маракана"

Sportinglife
Sportinglife 07:00 ч., 09 Март 2017
0
10575

Статистиките обаче са смайващи. Кариерата на Белия Пеле приключва с 826 гола в 1180 официални мача! Невероятно, но десетката има 333 попадения на "Маракана". Може би наистина е играч само за този терен!?

Зико вкарва 509 пъти в шампионатни мачове за Фламенго, което е абсолютен рекорд на клуба.

Постиженията му говорят сами за себе си. Шампионски титли, решителни голове на финала срещу Кобрелоа за Копа Либертадорес, както и триумф срещу Ливърпул за световната клубна титла.

Петела в червено и черно е Император на Рио, "собственик" на "Маракана" и притежател на всяко сърце, което бие за Фламенго.

"Когато имаше пряк свободен на такава позиция, че стената да е в границите на наказателното поле, нямаше съмнение какво ще последва", разказва за него Сократес, големият му приятел от славния бразилски тим.

Головете му от фаулове са мит за Рио, и до днес в бразилските медии се употребява "изпълнява статични положения като Зико". Не като Пеле. Не като Роберто Карлуш, Ривелиньо или някой друг. Като Зико.

Импровизацията в играта му е удоволствие за гледане. Той е гений, а това признание от Загало, който е икономичен на похвали, идва като огромен комплимент.

Но наред с гениалните изблици, техниката и головете, идва и огромната работа. Зико е европеец по манталитет - той не спира да тича и да работи за отбора.

"Оставих кръвта и потта си за Фламенго. Дадох всичко за клуба, Бог ми е свидетел. Направих го с любов, не съжалявам нито за секунда", казва Петела.

Бразилия има такова поколение през втората половина на 70-те и началото на 80-те, че чака светът да бъде покорен. Но не става.

На Мондиал 1978 всичко тръгва зле. Зико вкарва победен гол срещу Швеция на старта в последните секунди, но мистериозно съдията от Уелс Клайв Томас свири край на мача, докато топката лети към мрежата. След това десетката получава мускулна контузия и играе с травма.

Аржентина прави един от най-странните мачове в историята на Мондиали, бие с 6:0 Перу, достатъчно да изхвърли бразилците от турнира.

"Мачът на измамата", пишат в Рио. И какво от това? Извън играта са.

Зико е в разцвета на силите си преди Мондиал 1982, когато съставът на Бразилия е наречен "футболна симфония". В месеците преди световното първенството е спряно, а селесао тръгва на турне в Европа.

Изнася такива лекции по футбол на СССР в Москва, на Югославия в Белград и на Германия в Мюнхен, че на Стария континент нямат съмнение кой ще е новият шампион на планетата.

Цели 40 дни лагер, организиран от Теле Сантана, предхожда турнира. Зико влиза в него с пълни сили, няма и следа от травма, както е 4 години по-рано. И Бразилия изглежда от друга планета с него на терена.

На старта много силният СССР повежда, но селесао обръща мача до 2:1. Петела от Кинтиньо асистира на Сократес за едното попадение. След това вкарва първия гол в шотландската врата за 4:1, а после първите два в мрежата на Нова Зеландия - пак за разгром, но с 4:0.

Зико е в стихията си. Пасове с петички, удари със задна ножица, фаулове - нищо, което торсидата на Фламенго не знае отлично от стотиците изпълнения на десетката. Светът го възхвалява. Това трябва да е първенството на Белия Пеле и Бразилия.

Отново бележи първия гол срещу Аржентина и повежда своите за успех с 3:1 във втората групова фаза, отмъщавайки за цирка на големия враг с Перу, изхвърлил го от предното световно. Марадона е изгонен в този мач, а Зико го успокоява след това в съблекалните.

Двамата остават в отлични отношения, като преди няколко години в предаването "Десетката" на Диего, аржентинецът призна - именно Зико е бил единственият играч от онези години, от който се е възхищавал истински Марадона.

И още нещо, добавено вече от бразилеца с усмивка - Петела никога не е губил на терена от Дон Диего. Нито в клубните турнири на Южна Америка, нито с националния в преки двубои. И по терените в Италия, но за това - по-късно.

На "Сария", стадиона на Еспаньол в Барселона, бразилците се нуждаят от реми, за да идат на полуфинал срещу Полша. Но губят с 2:3, а терорът на Джентиле срещу Зико е една от горещите теми за световните медии.

Рио потъва в скръб, но Фламенго приема капитана си и го утешава. Първенството се подновява, Петела пак лети по терена и мъката от ужасната драма на световното постепенно е притъпена.

Година по-късно ръководството обаче решава, че е време да продаде 31-годишния си ас, за да му вземе парите, докато още някой го иска. Зико няма намерение да си ходи от Фламенго, но е принуден от действията на босовете и пак подчинява егото си на клуба.

Удинезе. Не Милан, не Ювентус, не Байерн или Реал. Удинезе плаща за него 4 милиона долара, колосална сума за 1983-а.

Градът в Северна Италия има население тогава, което се побира в "Маракана" - около 200 000 жители. Повечето от тях излизат по улиците, за да посрещнат мегазвездата, която се появява в Удине със славата на един от двамата най-добри играчи в света. Другият е Марадона.

Двойно повече наводняват кварталите на Рио и протестират, защото любовта им е изтръгната от гърдите. Зико го няма...

След два сезона в Серия А, изпълнени с голове и травми, бразилската футболна магия се връща у дома. Петела от Кинтиньо не може да устои на възможността и подписва отново с Фламенго. Последният му мач на "Фриули" е срещу Наполи на Марадона и над 200 репортери от цял свят забавят началото, снимайки на терена, интервюирайки двамата и нажежаващи обстановката.

Удинезе и Наполи правят 2:2, като Диего вкарва и двата гола за гостите. Зико удря две греди от преки свободни удари, но не успява да се разпише. Вторият гол на Марадона е с ръка, удивително подобен на онзи, който година по-късно ще вкара на Англия и ще се роди историята на Божията ръка...

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията