Петела от Кинтиньо бе идол на Рио. Светът го знаеше като Зико

Великият номер 10 вкара над 800 гола, получи прякора Белия Пеле и стана крал на "Маракана"

Sportinglife
Sportinglife 07:00 ч., 09 Март 2017
0
10574

Рио отново се усмихва.

През лятото на 1985-а Зико се прибира, а преходът му от летището до офисите на Фламенго продължава с часове. Хиляди запалянковци пресрещат автомобила, спират го, протягат ръце през прозорците и плачат от щастие. Зико се завръща, слънцето отново изгрява над клуба!

Пореден силен сезон, макар и на 32, го прави сигурен участник на световното. Последен шанс да се пребори с кошмарните разочарования на 1978-а и 1982-ра.

Но през март 1986-а, месеци преди финалите в Мексико, коляното не издържа. Зико е контузен и опитва да се върне чак в края на май, въпреки че лекарите забраняват.

Самият играч се колебае дали да рискува. Здравето му е заложено на карта. Но спомените за Аржентина - Перу от 1978-а и Джентиле от 1982-ра не му дават мира.

Федерацията иска той да играе. Отборът - също, въпреки че 4 години след испанския Мондиал, бразилските футболни художници вече не са в разцвета на силите си, а вървящи към залез.

В контрола в края на май на "Маракана" срещу Югославия, Зико се връща с екипа на селесао. Вкарва изумителен хеттрик, като два от головете са шедьоври.

При първия засича с петичка от въздуха центриране и го праща в обратния ъгъл - изпълнение, достойно за песен или късометражен филм. При другия лъже цялата отбрана на съперника в стил "Марадона", преди да търкулне топката във вратата. Кралят на "Маракана" си връща кралството.

"Към Мексико със Зико!", крещят вестниците. И то, още преди Теле Сантана да обяви състава два дни по-късно. Ясно е - Белия Пеле се завърна и ще играе.

Съдбата обаче отново решава да му обърне гръб. Колкото го дарява с най-лъчезарните си усмивки и намигания, когато носи екипа на Фламенго, толкова не иска дори да го погледне, щом облече златистото.

Зико не е титуляр в Мексико, а по думите на десния бранител Жозимар "трудно тренира" и е с ужасни болки в коляното. Бразилия разпилява всички в групата и е на четвъртфинал срещу европейския шампион Франция.

Резервата влиза през второто полувреме, а торсидата полудява. Резултатът е 1:1, като Карека и Платини са вкарали. Бразилия има нужда от малко опит и концентрация, всичко останало е на ниво.

Зико извежда Бранко сам срещу Батс, нарушение, дузпа. Моментът на истината.

Зад топката е номер 10. Петела от Кинтиньо, който не е пропускал за Фламенго дори на приятелски мачове от 11 метра. Коментаторите прочистват гърлата си, защото това "гооооооол" ще е дълго и победоносно. То трябва да прати селесао на полуфинал.

Зико пропуска. Батс спасява.

Светът се срива върху стадион "Халиско" в Гуадалахара, а фигурата с номер 10 и ръце на кръста, невярващо стояща около точката на дузпата, става символна за цялото първенство. Една от паметните гледки в историята.

Бразилия пада с дузпи. При изпълненията след мача Зико вкарва своята, без да се колебае дали има сили да бие заради пропуска. Но пък изпуска Сократес, друг безупречен изпълнител! Съдбата просто не иска този отбор-шедьовър да вземе световната купа.

И така мечтата си отива. Три световни първенства, на които Белия Пеле губи само един мач - онзи на "Сария" от италианците. Но и трите пъти титлата остава далеч.

До последно не спира да е знамето на Фламенго, като се отказва през 1989-а, вече на 36. В заключителния му официален мач, който се оказва голямото дерби с Флуминензе, открива резултата от един от своите маркови преки свободни удари.

Тимът му смазва съперника с 5:0, а торсидата на Флу го изпраща с аплодисменти при смяната му. Нечувано и невиждано в историята!

"Никога един играч не е бил такъв идол на Рио. Никога", пише "О 'Глобо". В това число Гаринча, който е мит за града, след като играе в Ботафого.

По това време Бразилия се кланя на две спортни Божества - Зико и Айртон Сена (двамата горе), който е в блясъка на славата си през 80-те.

Зико слиза от трона си, оставя и други да блестят на "Маракана" - сцената, която узурпира за близо две десетилетия. Днес статуята му е пред стадиона-икона, до тези на Пеле, Гаринча и Загало.

Още един паметник на Петела има в Рио - пред новата арена на Фламенго, който вече не играе на "Маракана" в наши дни.

Един идол, две статуи.

И една история за човека, който като магнит привличаше любовта и уважението на свои и чужди през 70-те и 80-те години.

Белия Пеле за света. Петела от Кинтиньо - за неговите хора в Рио.

Човекът, който направи "Маракана" своя заден двор за гениални футболни фокуси.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията