Гениалният хулиган от Титоград. Дявола. Шестата звезда на Звезда

През декември същата година "Франс футбол" определя поредния си носител на "Златната топка". Първи става Жан-Пиер Папен, а втори - Деян Савичевич.

Осмицата на Звезда дава интервю, в което се изказва неособено грациозно за ситуацията. С две думи - той е истинският №1.

В Белград по това време има хора на Милан и договорката с Дею, както вече го наричат всички в Югославия, е факт. През лятото на 1992-ра той ще заиграе в суперотбора на Берлускони, който е влюбен в него. Да, италианският бизнесмен и политик има слабост не само към красивите жени. Той се влюбва, макар и само платонически, във футболисти и има фантазията (не еротична) да ги види в червеното и черното на своя отбор.

Савичевич е поредният.

По това време в Белград оркестрите, които се качват на плаващите ресторантчета, както и тези, които са в кейовете по Дунав под Кале Мегдан, пеят песни за звездите на Звезда.

Пикси е митична фигура - той отказва да бие дузпа за Марсилия в Бари, не може да вкара на любовта си. Това е краят на кариерата му там, защото го пускат в 111-ата минута именно за това. А в Белград е обожествяван за жеста.

Жути Просинечки. Дика Стоянович. Бинич-Бързия. Синиша и Дею. Както и македонският стрелец Панчев. За всички тях гостите на малките кафани по Дунав слушат песни.

Савичевич има и друга слава. Той е хулиган, казано най-общо. Не се съобразява с правилата. Не му пука, че вестниците пишат за нарушаване на режима и гуляи до зори. Всъщност истината е, че като футболист гениалният №8 (а той е такъв) не пие и не пуши.

Да, пее до зори из нощните клубове на Белград, но винаги със съпругата си Ваня. Като всеки черногорец, мечтата му е да има три деца, да е най-добър в света и да има достатъчно пари, за да може да изплати поне една от сватбите на децата си. Формулирано по фолклора на хората в Подгорица.

Савичевич става най-скъпият играч в света през лятото на 1991-ва, когато Милан плаща 30 милиона германски марки за него. Само седмица по-късно рекордът пада, след като Ювентус взима Джанлука Виали от Сампдория за 38 милиона.

Но в Милано не всичко тръгва гладко. Деян е типично югославско момче, нахакан и без да робува на репутации, влиза в съблекалнята на звездите от Милан. "Не съм по-лош футболист от никой тук", е първото му изказване пред "Гадзета дело спорт".

Треньорът Фабио Капело, който е поел отбора през лятото, не харесва особено думите му.

Сезонът тръгва тромаво от гледна точка на титоградския хулиган. Човекът, който го е изпреварил за "Златната топка" през 1991-ва - Жан-Пиер Папен, също е в Милан, и също е резерва. В клуба има 24 футболисти, от които 21 са национали. Капело разчита на опитните и доказани "стари вълци", а талантът извън състава е като за поне един отличен отбор.

Деян вкарва първия си гол за Милан чак през януари 1993-а, а през цялото време тифозите искат да го видят на терена. Той получава прякора Ил Дженио - Геният, още преди да е изиграл първия си мач като титуляр за гранда.

Но след един грандиозен скандал през лятото на 1993-а, тифозите имат нов прякор за него - Ил Диабло. Дяволът. Такъв е и псевдонимът на Милан - те са дяволите.

Какво се случва?

Клубът избира Щатите за предсезонна подготовка, а там е и финалът за Суперкупата на Италия срещу Торино. Савичевич започва като титуляр, както и в контролите. Берлускони натиска за налагането му в състава, а Капело е против. Той не харесва непостоянството на гения от Титоград. И поведението му. И това, че работата в защита го отегчава.

И го сменя в 70-ата минута на гостуването на Сампдория на старта на първенството, след което го оставя извън състава за следващите три мача. И Савичевич си отваря голямата уста интервю, публикувано в два италиански вестника: "Кориере дело спорт" и "Гадзета дело спорт".

Там атакува директно треньора си, който "не знае кои са най-добрите му играчи."

На следващия ден към него се приближава Звонимир Бобан и му казва, че Капело иска да говори по темата. Деян не е добре с италианския - друга причина, поради която треньорът е бесен на играча си. Бобан играе "преводач".

"Капело те пита дали написаното във вестниците е вярно", казва хърватинът.

"Вярно е", отвръща Савичевич.

"Как можеш да говориш такива неща", превежда Звоне на Дею следващото питане на Фабио.

"Кажи му да ходи да се шиба!", отвръща Савичевич. След което сам му го казва - дотолкова знае италиански...

"Не можех да го оставя да ми чете лекции. Не ми се слушаха глупости", коментира инцидента години по-късно лудият гений.