Гениалният хулиган от Титоград. Дявола. Шестата звезда на Звезда

Капело е в шок. Милан, толкова организиран и подреден в супер йерархията си, е разклатен от една черногорска резерва.

Тифозите, някак странно, издигат в култ Деян за случилото се. Разбира се, то изтича в медиите. Берлускони харесва характера на играча и въпреки волята си, Капело го пуска на терена в следващите мачове. А как заиграва Савичевич!?

Голове и асистенции, гениални отигравания, които карат "Сан Сиро" да го сравнява с Марадона. Милан е шампион убедително, а на финала в Атина по пътя към купата на европейските шампиони е Барселона на Кройф.

"Ще ги бием с три гола разлика", отвръща Савичевич, хилейки се, на смаяна репортерка преди излитането от Милано. Наоколо Десаи, Барези, Масаро и останалите се смеят и настроението в отбора е отлично. Милан отива като аутсайдер на този финал, но Капело отлично знае как да бие Барса.

Е, Деян не познава - 4:0, а не 3...

Самият той прави божествен мач, вкарва гениален гол и побърква Куман и останалите тромави бранители в синьо и червено. Купата на шампионите за втори път е в ръцете му.

Това би следвало да са двата му най-велики мига. Двете купи с големи уши - със Звезда и Милан.

Но не, ако питате самия Дею.

"През сезон 1995-96 година играех най-добрия си футбол - казва геният от Титоград. - Тогава до мен в Милан бе Роберто Баджо, а той беше изумителен. Онзи гол срещу Парма е това, за което хората обичат футбола."

Онзи гол. Питайте който и да е на "Сан Сиро" дали го е забравил. Става в същия споменат сезон 1995-96 г., когато Парма се е устремил към титлата с отбор, пълен със суперзвезди (Христо Стоичков е една от тях).

Савичевич поема топката, прави двойно с Баджо и тръгва сред гора от защитници. Първият (Фернандо Коуто) отива за кафе след финт с тяло. Вторият (Аполони) ляга на отчаян шпагат. Никакъв шанс. Деян пробива, замахва да стреля, но вече е решил, че ще пусне скрито на Баджо, който тича редом и е пред празната врата.

Попадение, достойно за перо на поет.

Савичевич е феноменален техник, разбира се. Футболен творец със собствен почерк, който е изграден върху бетонните игрища на Титоград. Но характерът му е това, което го отличава от просто добрите и надарени с качества играчи.

Преди мача на Югославия с Хърватия през 90-те, Деян дава интервю пред хотела на отбора в Загреб. Това са годините на ужасно напрежение в тези територии и футболният двубой всъщност е проекция на събития, които взеха десетки хиляди жертви.

Край интервюиращия журналист и бръкналия в джобовете на анцуга небрежно Дею минава хърватин, който псува от колата си футболната звезда. Савичевич спира да говори пред микрофона. И нарежда такива псувни, каквито могат да се чуят само от устата на достоен гражданин на бивша Югославия.

Всичко това е документирано, а видеото в youtube има милиони гледания в няколкото си варианта.

През 1999-а Савичевич се върна в Звезда, но си тръгна бързо със скандал с новото ръководство там. Днес е във федерацията на Черна гора, все така непредвидим, но и с голямо желание да помогне на страната си във футбола.

Една история сумира това колко е голям за Белград този странен, гениален, неподправен хулиган от Титоград.

Цървена звезда има пет звезди. Пет - на официалния сайт, в йерархията на клубната история, в запалянковския фолклор... Само петима са спечелили честта да се наричат Звездина звезда.

Имената им са: Райко Митич (на когото е кръстен стадионът, наричан иначе "Маракана"), Драгослав Шекуларац, Драган Джаич, Владимир Петрович и Драган Стойкович-Пикси.

Те петимата са отделна история в историята на клуба.

През първите години на новия век се разгоряха полемики, защото нито един от отбора, спечелил Купата на шампионите, не влиза в петорката. И Савичевич, който никога не е спестявал нищо никому, даде интервю за в. "Курир".

"Аз съм Шестата звезда на Звезда. И не само аз. а и Синиша, Дика, Миодраг Белодедич, Бино, Дарко и Роби Просинечки - всички ние сме Шестата, Седмата и която друга искате. По дяволите с тези звезди, ние спечелихме Купата на шампионите!".

Анкета сред навиячите даде отговор, след като клубът се замисли върху думите на Савичевич.

И днес звездите на Звезда - ако погледнете сайта, историята, филмите на клуба, са вече шест. Шестата е кръстена "Генерация 1991".

За онези мургави музиканти по Дунав, звездите са десетки. Те пеят песни за тях и днес, а едната е посветена на "гения от Титоград".

Хулиганът, който каза на Капело "да се шиба", целуваше по устата Берлускони след поредния трофея на Милан, танцуваше до зори в кафаните на Подгорица и Белград, но далеч по-красивите си танци оставяше за зеления терен.

Това е повече от "Златна топка", може би.

Въпреки че и тогава, ако питате Савичевич, е ясно кой бе най-добър и трябваше да вземе приза.