35 години от Мача на мачовете

Стойчо Младенов и Фил Томпсън – две легенди говорят за един незабравим 17-и март и ЦСКА - Ливърпул

Цветан Дерменджиев 07:35 ч., 17 Март 2017
0
3700

Когато дойде датата 17-и март в главата на всеки футболен фен изниква споменът от най-великата победа в историята на българския клубен футбол. На тази дата преди 35 години големият червен тим, воден от Аспарух Никодимов, прекъсва една ера – тази на може би най-силния отбор в историята на Ливърпул.

Далглиш, Ръш, Томпсън, Нийл, Лоурънсън са на колене пред Стойчо Младенов, Джони Велинов и компания. Няколко седмици преди 60-годишния юбилей на големия герой от този мач, няма по-подходящ събеседник от автора на двете попадения Стойчо Младенов.

- Г-н Младенов, преди реванша с Ливърпул през 1982-ра изпитвахте ли страх, че ситуацията от година по-рано (б.а. - ЦСКА тогава пак среща този тим и пада с 1:5 и 0:1) може да се повтори, предвид загубата в първия мач?

- След загубата в първия двубой ни беше обзела една злоба, специално мен. Можехме да постигнем повече на „Анфийлд” и още след последния съдийски сигнал започнахме да чакаме с нетърпение реванша. Бяхме много мотивирани да се реваншираме по най-добрия начин и да победим. Предната година всичко беше срещу нас. Така, както паднахме с 1:5, можеше да вкараме и ние още 4 гола.

Положения, колкото искате, но имаше и вятър, който ние като ритнем топката към тяхната врата, тя се връщаше към нас. Важното бе, че имахме самчувствието и възможностите да победим Ливърпул, и го направихме. По категоричен начин. Грешките, които допуснахме през 1981-ва ги коригирахме по най-добрия начин. Пазя отлични спомени и това е един от върховите моменти в цялата история на българския футбол.

- Как се преодолява респекта от имена като Ръш, Далглиш, Томпсън, Боб Пейсли?

- С мотивация, себераздаване и не на последно място - самочувствие. Ние имахме самочувствие, защото бяхме добро, да не кажа много добро поколение. Тук искам да отбележа и треньорското ръководство, което бе на много голямо ниво. И Аспарух Никодимов, и Димитър Пенев оставиха трайна диря. Единият постигна най-големите си успехи на международно ниво в клубен отбор, а другият - в националния.

Победата бе благодарение на всички, но най-вече на феновете. Имахме 12-ия играч, който беше непрекъснато до нас. Запалянковците ни подкрепяха във всеки един труден момент.

- Силно главоболие за малко не ви спира от участие в срещата. Имахте ли опасения, че наистина може да пропуснете този исторически ден?

- Аз много рядко страдам от главоболие. А в деня преди мача направо не можех да стана от леглото! И нашият масажист Сашо Александров се зае с мен и часове преди мача главоболието продължаваше. В един момент, като влязох в съблекалнята на стадиона, то просто изчезна. Не знам на какво да го отдам. Не знам дали от напражение... Едва ли - но все едно някой щракна с пръста, и то изчезна от раз.

Витрина на мача

17 март 1982 г.

Купа на европейските шампиони, четвъртфинал-реванш

ЦСКА – Ливърпул 2:0 с продължения, 0:1 в първия мач

1:0 Младенов (77), 2:0 Младенов (101)

ЦСКА: Георги Велинов, Красимир Безински, Динко Димитров, Методи Томанов (106 – Ружди Керимов), Георги Димитров, Георги Илиев, Цветан Йончев, Стойчо Младенов, Спас Джевизов, Пламен Марков, Радослав Здравков (68 – Никола Велков)

Треньор: Аспарух Никодимов

Ливърпул: Брус Гробелар, Фил Нийл, Марк Лоуренсън, Алън Кенеди, Рони Уилън, Фил Томпсън, Кени Далглиш, Сами Лий, Йън Ръш (82 – Дейвид Джонсън), Тери Макдермът (91 – Крейг Джонстън), Греъм Сунес

Треньор: Боб Пейсли

Съдия: Франк Вьорер (Австрия)

Стадион: "Васил Левски", 70 000 зрители.

- Какво точно ви каза Паро Никодимов преди мача?

- Той беше много обстоен. Постави ни конкретни задачи и имахме голям обем от информация за силните и слабите страни на Ливърпул. Тактическата работа, която ни бе зададена, я изпълнихме на сто процента. Проявихме и така необходимото търпение и концентрация по време на самия двубой. И стана така, че нашата успеваемост да бъде стопроцентова.

- В кой момент от мача ви беше най-притеснено?

- Краката ми се подкосиха и едва ли не потънах в една яма, образно казано, когато Джони Велинов извади топката от голлинията (б.а. - през първото полувреме след удар на Ръш). Доста специалисти дори казаха, че я е преминала. В този момент наистина загубих ума и дума. Но в следващия момент, когато извади топката, ми дойде да спринтирам от центъра и да отида да го разцелувам. От този момент нататък усетихме, че диктувахме нещата на терена изцяло.

- Вторият гол става от почти невъзможна ситуация в легнало положение, можете ли да опишете?

- Спомням си, че центрирането дойде от наша дясна страна от Кольо Велков. Пред мен скочи Спас Джевизов с един от стоперите на англичаните, Фил Нийл. Двамата играха тяло в тяло и топката премина между гърдите на двамата. Тя ме изненада. Очаквах някой от тях да я пипне, но ми дойде ненадеяно в зона, в която нямах възможност да я укротя. Тя ме удари и отскочи. И аз трябваше с шпагат от легнало положение с ждроп, както е терминът, да я шутирам с десния крак (снимката долу).

В този момент ми се схвана кракът. И няма да забравя как първият човек, който налетя да ме целува бе Краси Безински. Всички ме прегръщаха отгоре 7-8 души, а аз отдолу крещя да се махат, заради болката в крака. Неща, които не се забравят.

 

- Имаше ли премия за победата и някой от големите държавници поздрави ли ви за успеха?

- Премия нямаше. Генерал Добри Джуров, тогава министър на отбраната, влезе в съблекалнята. Тогава аз бях под душа. Смеем се, замеряме се със сапуни и в един момент ми казват „Министърът те вика”. Аз съм гол и всички ме избутват към съблекалнята. В един момент някой ми подхвърли хавлия, наметнах се до кръста и полугол се явих пред него.

Няма да забравя ръкостискането. Силна ръка, придружена с думите „Честито, капитан Младенов”. Аз го коригирах, че съм старши-лейтенант. И той „Повтарям, честито, капитан Младенов”. Това означаваше, че съм повишен в по-горен чин. Незабравим спомен!

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията