Пет години минаха, откакто умрях на терена
Спомените на Фабрис Муамба, който излъга смъртта на игрището на "Уайт Харт Лейн"
Фабрис Муамба днес нямаше как да е жив. Той трябваше да е спомен, митична фигура на млад човек, загинал нелепо на терена, докато прави това, което обожава - играе футбол.
Но вместо да ви разказваме тази история, която потресе и сграбчи за врата футбола в трескаво очакване на позитивен изход и молитви за чудо, ето я от устата на човека, който някак победи неизбежното.
5 years ago today. Such a powerful image. #Muamba pic.twitter.com/Hj9B8WnWiy
— Paul O Keefe (@pokeefe1) 17 March 2017
Нощта, в която умрях
"Бе на 17 март 2012-а, аз играех с Болтън срещу Тотнъм на техния стадион "Уайт Харт Лейн" в мач за Купата на ФА. Най-големият мач в кариерата ми. Четвъртфинал.
Имах добра възможност да отбележа гол, но не уцелих.
Връщах се назад към центъра на игрището, а наоколо нямаше никого. Изведнъж ми прилоша, усетих, че краката не ме държат. Паднах. Не ме болеше, нямаше никаква болка. Просто паднах и нататък всичко стана черно.
Това, което "се е случило", се нарича cardiac arrest - внезапно спиране на сърдечната дейност. Казаха ми, че изключителният късмет на този момент е бил, че в тунела на "Уайт Харт Лейн" е имало портативен дефибрилатор, с който веднага са опитали да върнат сърдечната ми дейност.
От онзи ден нататък в Англия клубовете са задължени да имат такъв на стадиона за мач.
Останал съм в безсъзнание 78 минути. Това е повече от час, направо си е един футболен мач, ако те сменят преди края. Стадионът е започнал да скандира името ми - нищо, че играя за гостуващия отбор и съм юноша на Арсенал, големия враг на Тотнъм.
В това време от трибуните изтичал един запалянко, който е редовен посетител на мачовете на Тотнъм. Той е доктор, специалист по такъв тип проблеми със сърцето.
Дошъл е на игрището и е направил първата интервенция да ме върне към живота. После е инструктирал медицинския екип как да бъда транспортиран и какво да се прави.
78 минути... В 18,13 ч лондонско време на 17 март 2012-а, аз трябваше да съм мъртъв. Бях само на 23 години.
-
90-минутно интервю за работа пред 80 000 свидетели
0 -
Пред футбола всички са равни - поне за един уикенд
0 -
Грандиозната битка, която не решава нищо
0 -
Как бирата замъгли ориентацията на Ориент, а Евертън игра три Коледни мача на "Анфийлд"
0 -
Роден съм в палатка в Сахара. Там лъвът търси закуска, а газелата бяга от лъва...
0 -
Когато Юнайтед избра да домакинства на "Анфийлд"
0
0 коментара