Пътеводител на футболния стопаджия Лутц

Ако ще каните гост във футболно студио, задължително изберете някой, който да каже нещо интересно на зрителите. Нека е човек, видял много, пътувал и добър разказвач на това, което е преживял.

Поканете Лутц Пфаненщийл. Ако можете, разбира се. Едно е сигурно - и най-скучният мач да се играе, студиото в никакъв случай няма да е безинтересно на зрителите.

Той ще разкаже как е играл в 23 отбора, включително на всеки един от шестте континента. Няма друг футболист, който да го е правил. Ще хвърли някой лаф за трите месеца в затвора в Сингапур и неприятните типове, с които се е сблъскал там.

Няма да ви спести и историята за пингвина.

Днес той наистина е гост по студията, коментира и анализира редом с Оливер Кан и Франц Волфарт.

Анализира всякакви мачове от Купа на Лигата в Англия, през Бундеслига, до световното в Бразилия и Евро 2016. И хората го харесват - рейтингът му е висок в Германия, където не успя да направи велика кариера, макар му предсказваха бляскаво бъдеще.

Лутц обаче не е провален талант, в никакъв случай. Днес основната му работа, между бляскавите фурори, които прави в студията на немските телевизии, е да е скаут на Хофенхайм и да търси младоци за отбора.

Когато самият той бе на 19, а това бе през 1992-ра, шансът на живота му се появи на прага на дома му в Цвайсел, недалеч от Мюнхен. Дойдоха пратеници на Байерн, които искаха да го вземат.

По това време Пфаненщийл вече игра за отбора на Германия до 17 и 18 г., сочеха го за един от добрите млади вратари в страната. Байерн го бе забелязал и искаше да си осигури подписа му с перспективата да развие качествата му за години напред.

"Можеше да подпиша с тях тогава - признава днес този ненадминат чешит. - Щях да съм втори вратар на Оли Кан, когото взеха месеци по-късно.

Чакаха ме пет-шест години в Байерн, с по някой мач за купата на година, добра заплата, слава, чудесен живот и вероятно трансфер в отбор от Втора бундеслига за последните години от кариерата ми. Не съжалявам нито за секунда, че избрах друг път."

А пътят, който избира, е направо изумителен. На 20 години отива в Малайзия и играе за Пенанг.

Тогава обаче среща страна на футбола, която го преследва и до днес - азиатските властелини на нелегалните залози и черно тото командват парада още по това време, през 1994-а. Днес твърди, че това е една от причините след само 12 мача да се върне в Европа.

Другата е, че го иска велик клуб. Уимбълдън. Лудата банда.

През 1994-95 г. те не са вече силата, изправяла косите на грандовете на Острова, но все още в състава "блестят" легендарни фигури като Вини Джоунс, Крис Пери, Ханс Зегерс и Нийл Ардли. И днес Лутц не може да ви отговори кой от тях измисли идеята да откраднат всичките му дрехи, докато се къпеше след първата си тренировка. Излезе от душовете и нямаше какво да облече.

Останалите също ги нямаше, те умираха от смях пред старите съблекални на "Плау Лейн". Не че на Пфаненщийл му пукаше особено, просто бе ново изживяване. Излезе по една кърпа и започна да търси какво да облече из помещенията на стадиона.

За щастие в онзи ден секретарката и няколкото жени, работещи в клуба, не видяха гневния полугол германец, който ръмжеше нещо неразбираемо с баварския си акцент из стадиона.

На 21 години Лутц вече бе видял повече, отколкото някои футболисти успяват да преживеят за цялата си кариера. Отиде и в Нотингам, след като в Уимбълдън нямаше шанс да пази - Зегерс бе несменяем, Нийл Съливън - резерва, а трети вратар бе Питър Шилтън, вече на 45 години.

Да тренира с този гигант е първото голямо футболно докосване до величието за пътешественика от Цвайсел.

Във Форест обаче се появява в неподходящ момент. Отборът е силен, стига до промоция във Висшата лига, но си има трима отлични вратари - Марк Кросли, Марко Пасколо (страж на Швейцария) и Дейв Безант. Няма как Лутц да пази.

И отново поема на път.