Малкият принц

Авеню "Александър Местр" не е най-голямата улица в Париж.

И най-голямата в квартала Сюрен дори не е. Ако се придвижите по нея до "От дю Сен", крайбрежния булевард, можете да стигнете бързо до Булон Бианкур на юг или до Ньой на север.

Ньой, разбира се, не звучи никак приятно на никой от нас, българите. По исторически причини обаче, нищо общо с футбола.

На споменатата улица, на №21 се намира едно стадионче. Не е "Парк дьо Пренс", който пък помним с футболна гордост от Париж. Не е нещо особено този стадион. Казва се "Морис Юбер".

Там се помещава малкото футболно клубче Сюрен, което никога не е имало амбиции за световна слава. Нищо, че от думите на големия Франки Лампард, казани съвсем наскоро излиза, че точно тук е отгледан и възпитан най-силният полузащитник в световния футбол.

Н'Голо Канте се появи на улица "Александър Мест" през 1999-а, когато бе едва на 8 години. Никой в клуба Сюрен не е сигурен точно кога се е случило, нито дали е било есен, лято, зима или пролет.

Дошъл е сам - с автобуса. Или пеш. Никой не знае. Осемгодишно тъмнокожо момче, като толкова много други в Париж, което иска да играе футбол.

Всъщност, никой в клуба не е виждал родителите му в следващите 10 години. Н'Голо идва и си тръгва сам или с други деца, чиито родители ги прибират с автомобил. Но и това не е наложително - малкият на възраст и размери Канте живее съвсем наблизо, в един също толкова малък апартамент в Руел Малмезон, което е на 15-ина минути пеш от стадиона.

Родителите му са от Мали, пристигнали са във Франция пред 1980-а, а 11 години по-късно Н'Голо се ражда. Семейството е скромно, като футболистът използва тази дума днес, за да не каже "бедно".

Един друг човек, появил се отвън в Париж по същото време, се превръща в негов втори баща. Пьотр Войтина по това време е треньор в Сюрен, като заради аматьорския характер на клуба той се занимава с децата от всички възрасти. Доброволна работа след другата, основната.

Той разказва за ранните години от познанството си с малийското момче-парижанче.

"Разбираше всичко, което чуваше на тренировките. Не говореше. Но виждах, че всичко, което казвам, се изпълнява. Имаше интелигентност в него, футболен интелект."

На игрищата на Сюрен често идват скаути на Пари Сен Жермен, като клубът си прибира обикновено най-талантливите деца.

Канте обаче остава незабелязан от гранда. Рен, Лориен, Сошо - всички те пращат хора да го гледат, когато е на 12, 14, 15...

Но никой не рискува с момчето.

Твърде дребно е. Някак се губи физически, въпреки че очевидно знае какво да прави в центъра на игрището.

"Той не бе зрелищен млад талант - казва Пиер Вил, който е директор на клуба тогава. - Едно хлапе, дребно и незабележимо. Играеше за отбора, никога не изпъкваше."