Ако "Стенли парк" можеше да говори

Ако погледнете от автобус №17, когато той завие по "Евертън Вали" към "Уолтън Лейн", ще видите огромната сянка на "Коп" право срещу вас. Вляво обаче ще наднича нещо голямо и синьо - стените на "Гудисън".

Ако слезете и се разходите десетина минути по "Уолтън Лейн", пристигате на стадиона на Евертън.

Ако изчакате още една спирка - тя е на "Анфийлд".

971.7 метра. Това е разстоянието между двата храма на футбола в Града на "Бийтълс", приютили червеното и синьото - свещените цветова за всеки тук.

В Ливърпул няма човек, който не се интересува от футбол. Ако си от Мърсисайд, това е някак неприлично.

Не и при историята, традициите и страстта, които Евертън и Ливърпул са градили толкова десетилетия.

Дели ги само един парк. "Стенли Парк" и неговите пътеки отвеждат от врата до врата между "Гудисън" и "Анфийлд". Вечер не минавайте през него... През деня е по-поносимо, но отново можете да се натъкнете на бездомни, както и на някой, който да ви пита през зъби "от къде сте" (като е почти сигурно, че няма да го разберете заради скаусърския акцент).

За да стигнете от единия стадион да другия, заобиколете - ще отнеме 15 минути по "Аркълс Лейн" и "Прайъри Роуд". Край парка, право до другата арена.

Този "Стенли Парк" дели два от най-успешните клубове в английския футбол. Двете гордости на града, толкова близки, но и толкова далечни - като двата полюса на магнита.

Ако "Стенли Парк" можеше да говори, би ни разказал невероятни истории.

Първата вероятно ще е за Джон Хоулдинг, предприемачът, който решил да вдигне наема на полуаматьорите от Евертън, което ги прогонило от "Анфийлд". Така човекът останал със стадион (силно казано, по-скоро игрище с една трибуна), но без отбор. И създал Ливърпул, който се зарекъл да надмине съгражданите по популярност и успехи. Речено-сторено.

Ще ни каже как Дикси Дийн е първата голяма звезда на английския футбол. Той е мулат, с тъмен цвят на кожата, като някои презрително са го сочели и за джипси (тогава ги е имало в Англия, но футболистите от тях са единици).

Презрително, но до момента, в който деветката на Евертън не е счупил всички рекорди, вкарвайки 349 гола в 389 мача за "сините" и носейки им две титли през 20-те и 30-те години на миналия век.

Паркът ще поеме въздух и ще сподели за големите мачове, които вече са 226. Първото е играно пред 44 000 зрители на "Гудисън" през октомври 1894-а и Евертън бие с 3:0.

Може да си спомни и за най-посетения мач, който е през 122 000 на "Уембли" през 1989-а, месец след "Хилзбъро" във финала за Купата на ФА (3:2 за Ливърпул). Да, и за "Хилзбъро" ще разкаже...

В деня, след като се разбира, че 95 са жертвите сред привържениците на Ливърпул (още един си отива по-късно) от трагедията в Шефийлд, двама приятели от града - един "червен" и един "син", свързват стадионите с шалчета в двата цвята. 971 метра единение.

Евертън седи плътно до Ливърпул в най-трудните дни на трагедията и нейните последствия. И четвърт век по-късно, когато официално се разбра истината, която всеки истински запалянко винаги е знаел - че не феновете са виновни за случилото се в онзи ужасен ден, на "Гудисън" го отпразнуваха и като своя победа.

В този ден градът бе отново единен.