Дните, в които "алармата на срама" звънеше за Зидан

Спомен за сезона в Ювентус, който бе смесица от недоверие и критики, но даде старт на една блестяща кариера

Sportinglife
Sportinglife 21:15 ч., 04 Май 2017
0
6970

Казват, че Джак Уокър отвърнал на футболния агент Бари Силкман през лятото на 1995-а нещо в стил: "Защо ни е този французин, който ми предлагаш, когато си имаме Тим Шърууд?".

Собственикът на Блекбърн, който в този момент бе шампион на Англия, не е между живите днес, за да потвърди или отрече.

Също така се говори, че през онова лято Нюкасъл на Кевин Кийгън пропуска възможността, пак предложена от Силкман, да преговаря с Бордо за едричкия полузащитник, който някак прегърбен ръководи играта на френския отбор.

Зинедин Язид Зидан по това време е дебютирал за Франция в отбор, който очевидно се строи наново след катастрофата, причинена от Емил Костадинов и България на "Парк дьо Пренс".

Язид, както го наричат феновете на Бордо, изиграва първите си мачове за "петлите" пред Дидие Дешан и селекционерът Еме Жаке твърди, че тази двойка е бъдещето на полузащитата на отбора.

Във Франция мненията са разделени. Зидан някак бързо се отказва, когато не върви, навежда глава, изглежда незаинтересован, а и често е невидим на терена с националния екип.

През сезон 1995-96 г. Зизу, както по-късно ще го нарече светът, вече показва израстване. Той е на 23 години и му е време да покаже зрялост на терена. В комбинация с Кристоф Дюгари, правят невероятен сезон и извеждат Бордо до финала за Купата на УЕФА.

Там обаче пак го чака този Костадинов... Байерн бие жирондинците, като българинът вкарва в един от двата финала (2:0 и 3:1).

Но Европа вече е видяла таланта на полузащитника с алжирски произход, дълга крачка и склонност да прави от нищо - нещо, с топката.

Ювентус, по това време европейски шампион, коронясан прясно след дузпи срещу Аякс на финала, вади 7,5 милиарда италиански лирети за Зидан. Сделката става факт 10 дни след края на сезона, седмици преди Евро 96, на което Франция очаква новия и потенциално много силен тим на Жаке да блести.

7,5 милиарда лирети тогава са около 3,2 милиона лири - немалка сума. Не и нещо колосално, обаче. Месец по-късно е счупен световният рекорд за трансфер - 15 милиона лири от Нюкасъл за Алън Шиърър.

А в Италия Милан е дал 3 години по-рано 22 милиарда лирети за Джанлуиджи Лентини от Торино.

С две думи - Юве дава средни пари за Зидан, но в този момент всяка сделка се гледа под лупа от континента - все пак тимът на Липи е отбор №1, шампион на Европа.

И футболът сяда пред телевизорите, за да види как новото попълнение на Старата госпожа ще се справи на Евро 96.

А той не блести. Зидан е блед, а Франция отпада на полуфинал от Чехия. Печели групата си (връща си на България и Костадинов най-накрая - 3:1), но в елиминациите отборът на Жаке е голово немощен - два пъти по 0:0 и дузпи, като първо има късмет да отстрани Холандия, а после отпада от чехите.

И двата пъти селекционерът дава първата дузпа на Зидан. Той е безпощаден от своя удар, което обаче изобщо не е отчетено в анализите у дома. Играта му, от която се очаква да е солото в хитовото изпълнение на оркестъра с петел на емблемата, е оценена като "посредствена".

Зидан не бърза с ваканцията си, изкарва няколко дни с Дешан и го разпитва за Ювентус. Партньорът му в средата на терена в националния е част от отбора на Марчело Липи.

Нещата, които Язид чува, направо го смайват. Как играчи повръщали в края на тренировките, как нямали сили да си тръгнат от базата... Толкова тежки били сесиите на Липи на тренировъчното игрище.

Най-лошото обаче е, че Дешан скрил от приятеля си нещо, което не искал да научава още.

За Джанпиеро Вентроне, фитнес треньора на Юве. Той седи с един звънец край игрището и го разклаща шумно, когато първият играч падне и не може да завърши тренировката. Наричат го "Инквизитор", а звънецът в ръката му е "Алармата на срама".

В първите му дни в Торино, този звънец често надава звъна си за Зидан. Новият направо е скапан от тренировките, повръща, понякога с часове спи след тях.

Но едно нещо се набива в очите на Липи, а и на Вентроне, от първия ден. Този тип не е някой мрънкалник, а и не се отказва никога.

Пада, става, поема въздух и опитва да остане на краката си до края. Марчело е доволен, но не издава с поведението си това.

Първите месеци от сезона са трудни. Не за Юве, а за Зидан. В един момент през ноември вестник "Ла Република" го описва като "бегач на дълги разстояния, сложен в отбор от спринтьори". Играта му е някак бавна, въпреки че качествата и талантът му са очевидни.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията