Позорът, който Арсен няма да прости

Шегичките в интернет често излизаха извън границите на нормалното в последните месеци.

Надписите "Венгер - аут" бяха навсякъде - от ръцете на Армстронг на Луната до неоновите реклами на Пето авеню. И това - само в дигиталния свят на меметата, гифчетата и колажите.

В реалния живот такъв банер се вя над "Емиратс", над "Уембли" и още стадиони, на които Арсенал игра.

Кампанията на феновете излезе извън контрол.

Венгер, очевидно, има своите критици. И също толкова очевидно е - основание за критики към него, колкото искаш.

Но е съвсем обяснимо и да се реагира така, както го направи Арсен в петък. Защото човекът си има граници на търпение, а и не бива да се забравя колко е направил за клуба си.

"Това е позор, който никога няма да забравя и да простя - каза Венгер в петък. - Нямам нищо против критиките, аз работя на място, което обществено значимо и това са нормални неща.

Но има голяма разлика между това да те критикуват и да те третират така, както нито един човек не заслужава.

Поведението на някои хора през сезона е това, което ме нарани. И то накърни не само моя авторитет, но и този на клуба. Това не отразява истинското лице на футболен клуб Арсенал."

Венгер открито посочи с пръст и проблем от ръководството на лондончани.

"Силен е този клуб, който взима решенията си безпрекословно и твърдо. Грешно е това, което се случва в модерното общество.

Едно решение не се оценява според това дали е правилно, а дали е популярно и добре прието от хората. А тези, които носят отговорност, трябва да взимат правилното решение."

Решението, според масовото разбиране на феновете е, Венгер да си ходи. Банерите, интернет петициите, скандиранията и обидите... 

Но именно тук може би се крие разликата, поне според Арсен. Той не смята, че това е правилното решение, а популярното такова.

Букмейкърите смятат, че Венгер си тръгва.

В следващите дни ще разберем дали този път ще избере Арсенал. А времето в месеците и годините, които идват след това - дали Венгер е бил прав в отговора си на критиките.

Едно е сигурно - начинът, по който го обиждаха и пъдеха в последната година, го унижава.

Той няма да го забрави, нито да го прости.