Велики 11, които не хванаха Големите уши

Полузащита

Лотар Матеус

Изключителен лидер, невероятен играч и цяла епоха в немския и световния футбол. Изведе Интер и Байерн до не една титли, стана световен шампион като капитан и основен двигател на Бундестима през 1990-а, но тази купа му бягаше упорито. Може да ви разкаже с горчивина в гласа за петичката на Рабах Маджер от 1987-а, когато Порто отне трофея под носа на Байерн, обръщайки от 0:1 до 2:1 финала.

Да не говорим, че историята се повтори през 1999-а, когато го смениха малко преди края при 1:0 срещу Юнайтед, за да гледа ужасено онзи умопомрачителен обрат от скамейката...

Патрик Виейра

Лидерът на Арсенал от Непобедимия отбор на Венгер така и не успя да стигне до трофея. През 2006-а финалът бе загубен от Барселона, като това остава единствената поява на Арсенал в мач за Купата на шампионите в цялата история на клуба.

Михаел Балак

Наричаха Байерн с неособено уважителното за клуба ФК Балак, когато този ас водеше полузащитата и целия тим към трофеи. Но не стигна до европейската корона. Нещо повече - по-близо бе до нея с Байер Леверкузен, като падна от Реал през 2002-ра в мача за купата в Глазгоу.

Не му се получи и с Челси, като през 2008-а загуби финала, а през 2009-а причина за това бе и реферът Том Йовребо в онзи печално известен полуфинал срещу Барселона.

Павел Недвед

Чехът влачеше Ювентус към купата през 2003-а, преди да бъде наказан за финала и да гледа тъжно от трибуните на "Олд Трафорд" как Милан го измъква с дузпи.

Недвед днес е вицепрезидент на Старата госпожа и може да получи частичен реванш, вдигайки с отбора си трофея в Кардиф на 3 юни.

Атака

Диего Армандо Марадона

Да, той не е европеец, но игра в Барселона, Наполи, Севиля... Шампион на Италия два пъти, но никога не стигна дори близо до купата с големите уши.

Марадона е един от двамата неевропейци в титулярния състав. Просто нямаме право да го извадим от този дриймтим.

Франческо Тоти

Отказа се в неделя, или поне спря с Рома. На 40 години е и няма да има повече шансове да вдигне купата. И с римския отбор не му бе лесно да стигне до нея...

Сам казва, че "една титла с Рома се равнява на 10 с Реал или Ювентус". Но за такава на Европа не му стигнаха силите, колкото и да изглеждаха като на Супергерой.

Роналдо

Феномена остана без тази купа, въпреки че игра в клубове като Барселона, Реал, Милан, Интер... В Мадрид бе в галактическата компания на Зизу, Фиго и останалите, но не вдигна купата. Да, това едва ли е толкова раочароващо, при условие, че е два пъти световен шампион със селесао. За един бразилец едва ли има нещо по-важно от това.

И той не е роден на континента, но - както при Марадона - не можем да го игнорираме. От каймака на играта е.

Резерви

Роберто Баджо, Денис Бергкамп, Габриел Батистута, Ерик Кантона, Златан Ибрахимович.

Всеки един от тях може да е в състава - въпрос на лично предпочитание или мнение.

И без това 11-те са достатъчно впечатляващи.