Финалите на века

Стартът и завършекът бяха на "Сан Сиро" - тази катедрала на европейския футбол. Първият и последният досега финали в Шампионската лига за XXI век се разиграха на тревата на славния стадион.

През тези 16 сезона видяхме в мачовете за трофея драми, дузпи, герои и антигерои. Никога не бе скучно (е, освен един-два пъти), а десертът на годината в европейския футбол не бива да е разочарование и в събота.

Тогава в Кардиф Реал ще срещне Ювентус, за да определи новия шампион на Европа.

Ето я ретроспекцията на финалите през новия век, за да ви подготвим за това, което ни чака на 3 юни в Уелс.

23 май 2001 г., Байерн - Валенсия 1:1 (5:4 с дузпи)

В Милано вечерта тръгна взривно, като Гаиска Мендиета заби в 3-ата минута гол за Валенсия от дузпа. Пак от 11 метра Щефан Ефенберг изравни в началото на второто полувреме. Напълно равностоен, мачът влезе в продължения, а после отиде и на дузпи.

Ако оставим настрана феновете на двата отбора, за останалите най-паметно бе участието на Любо Пенев в мача - като ко-коментатор за телевизията, предавала у нас двубоя. Остават вечни лафовете "ето го Начо, той беше доктор и по мое време" (за лекаря на Валенсия) и "от втори до шести номер не са футболисти и не бива да бият дузпи". И венецът: "този Кан и аз как съм го въртял..."

15 май 2002 г., Реал - Леверкузен 2:1

И пак българска следа - този път на терена. Димитър Бербатов, едва на 21 години, влезе още в 39-ата минута заради контузията на Томас Бърдарич. И пред Митко се откриха две отлични възможности, но Икер Касияс го спря с невероятни изяви на вратата на Мадрид. По ирония на съдбата и Икер бе резерва, но замени в 68-ата минута контузилия се титуляр Сесар.

В този мач в Глазгоу видяхме и гола на головете - Зинедин Зидан от въздуха вкара с неудобния си ляв крак попадение, което никога няма да бъде забравено.

28 май 2003 г., Милан - Ювентус 0:0 (3:2 с дузпи)

Тук няма да ви губим времето. Един спорно отменен гол на Андрей Шевченко за Милан, едно невероятно спасяване на Дида от удар на Трезеге.. И това е за 120 минути. "Олд Трафорд" си подремна, докато двата италиански тима се надлъгваха. На трибуните бе и Павел Недвед, основният коз на Юве - наказан за финала.

При дузпите изпуснаха Трезеге, Салайета и Монтеро, а за Милан - Зеедорф и Каладзе. Шева вкара победния удар.

26 май 2004 г., Порто - Монако 3:0

Няма и тук да се разпростираме, финалът бе далеч от класика. Два отбора, надскочили себе си, елиминирали по пътя си големите фаворити Манчестър Юнайтед и Реал Мадрид, излязоха на стадиона в Гелзенкирхен.

Порто на Жозе Моуриньо направо разпиля съперника, въпреки че Монако имаше асове като Мориентес, Жюли, Евра и Дадо Пършо.

Карлос Алберто, Деко и Аленичев вкараха за безметежната победа на португалците.

25 май 2005 г., Ливърпул - Милан 3:3 (3:2 с дузпи)

И пак дузпи, но след най-изумителния финал, който светът е виждал. Такова чудо няма.

Ливърпул бе напълно надигран в Истанбул през първото полувреме от смазващия футболен Сталин, в който бе превърнат Милан на Анчелоти. 3:0 с голове на Паоло Малдини и Ернан Креспо (2).

На почивката миришеше на разгром, а последното, което някой разумен човек би си помислил, е обрат.

Стивън Джерард върна с глава един гол, после бомба на Владимир Шмицер намери мрежата и Чаби Алонсо вкара с добавка, след като дузпата му бе спасена от Дида. Всичко това - от 54-а до 60-ата минута.

Пълен потрес.

Нататък Милан пак натисна. Положение след положение. Спасяване на Йежи Дудек в 119-ата минута, след като Шевченко го разстреля от 1 метър.

И при дузпите - три пропуска за Милан, направени от тримата дузпаджии на отбора! Сержиньо, Пирло и Шева.

Сценарий, писан някъде, където да много по-добри от Холивуд.