Звездите на Барса: Къде започна всичко

"Футболът? За мен той е начин да се науча да печеля, да се науча и да губя...

Но над всичко това - футболът трябва да ти носи удоволствие. Да играеш футбол е най-великото нещо на света."

Думите са на Лео Меси и - да - бихме се съгласили, че той прави споменатото усилие да изглежда доста забавно хоби, носещо удоволствие на десетки милиони по света.

Лео се върна към корените си, посочвайки за видеоцелите на един от спонсорите на Барса игрището, където за първи път е гонил топката. Намира се в Росарио и днес около него е изграден малък местен клуб за деца - Грандоли.

През годините, в които малкият Лио (както го наричат в Аржентина) е ритал в пръстта и прахта до квартала Лас Херас, в който е роден, мястото не се е променило много.

"Нямаше никаква трева, но пък имаше някой и друг камък - спомня си Меси, докато разглежда снимките от мястото. - Първите голове, графитите на Нюелс и Росарио Сентрал наоколо..."

На 24 юни 1987-а Лео се ражда в една бедна къща в Лас Херас, в семейство на запалени привърженици на Нюелс олд Бойс. Това е и мечтата на татко му - през прашните и каменисти игрища на Грандоли да стигне до отбора с червеното и синьото.

Почти се получава... Днес десетката носи тези цветове, но в Барселона. Светът го вижда да пръска магия всяка седмица, но не знае историята на игрищата от южните махали на Росарио, където дребосъкът е ритал топка и си е мечтал за голове, тълпи от фенове и слава.

Грандоли дава старт на пътя на 30-годишният днес Лионел. Трудно е да се каже, че това се случва на стадион. Просто игрища между блоковете, като там няколко треньори помагат на децата да се разделят по възрасти, да имат топки и по някой екип...

На 13 Меси заминава за Барселона и попада в друг свят. Но и днес снимката от Грандоли го кара да се усмихва.

Неговият "голов съучастник" Луис Суарес се ражда в Салто, на 500 км от столицата на Уругвай Монтевидео, но когато баща му получава възможност да работи във фабрика за тестени изделия там, а майка му - на централната автогара в града, семейството се мести от родното място.

Малкият Луисито иска само да играе футбол, а най-близките игрища са на клуба Урета, известен с това, че има отбори с момчета от 6 до 16-годишни. Терените - ако това изобщо са терени, по цял ден са пълни с деца.

"Игрищата в Уругвай са различни, доста са трудни - смее се Луис и държи фотос от едно от тях. - Не е като в Европа, не е като на тренировъчната база на Барса днес.

Но като видя снимките, отново нахлуват прекрасни спомени. Тогава най-добрият играч на Уругвай бе Енцо Франческоли, той бе любимецът ми. Както и Габриел Батистута, защото бе номер девет."

Суарес разказва как на неравните и с дълга трева игрища на Урета е опитвал да прекарва топката през краката на съперниците. Идва му отвътре. И днес го прави, но "много по-лесно е на идеалната трева на "Камп Ноу".

Както вече споменахме, на 13 години Лео Меси пристига от Росарио в Барселона и става част от Ла Масиа. Там вече е едно местно момче - съвсем различно като вид, още на тези години.

Висок, изпъчен и с огромно самочувствие, Жерар Пике е капитан на децата от тази възраст.

Играе като опорен полузащитник или в отбрана, а разликата във възрастта им с Лео е само 4 месеца. Но Пике е огромен, а новопристигналото аржентинче - съвсем дребно, подтиснато и от здравословен проблем с хормоните на растежа. Но има в краката си магия.

Разказва Жерар: "Ла Масиа е вторият ми дом. Всъщност, така е с всяко дете, израснало в академията на Барселона. От 10-годишен започнах да тренирам футбол там, сградата е същата и днес, но игрищата - съвсем различни. За качеството на тревата, на което тренират младите таланти сега, ние само можехме да мечтаем.

Но отговорността и гордостта не са се променили - носиш екипа на Барселона, независимо дали си на 10 или на 30. Ние сме семейство, така ни учеха в Ла Масиа и израснахме като таково. Лео и аз носим фланелката и днес. Дано го правим още няколко години."

Различна е историята на няколко от звездите, които дойдоха на "Камп Ноу" от други части на Европа.