Висшата лига на 25 години: Великите моменти

Висшата лига е на 25 години. През лятото на 1992-ра за първи път стартира сезон в английския футбол под новия брандинг, име и статут.

Днес това име е парола. Висшата лига се продава най-добре от всички спортни надпревари и тв правата за нея струват колкото брутния вътрешен продукт на малка държава в Африка.

За четвърт век първенството на Англия в луксозния му нов вид, даде толкова много велики мачове, истории, куриози и легендарни фигури, че трудно ще ги побере един материал.

Но Sportinglife.bg никога не се е страхувал от предизвикателства. Няма да го направи и сега.

Няколко българи са играли в първенството от 1992-ра насам. Първият бе Бончо Генчев (Ипсуич), но Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров, Светослав Тодоров, Валери Божинов, Радостин Кишишев, Станислав Манолев и Александър Тонев също записаха мачове през годините.

Колко нации са дали свой представител на Висшата лига ли? Общо са 106!

През миналия сезон Армения стана №106 в списъка с Хенрик Мхитарян, който подписа с Манчестър Юнайтед.

Между 14 август 2004-а (стартът на сезона тогава) до 7 октомври 2012-а един вратар не пропусна мач във Висшата лига. Това са 8 години, хора! Казва се Брад Фридъл и за периода игра в Блекбърн, Астън Вила и Тотнъм, а поредните двубои, в които седя на вратата, станаха 310.

Любопитно, трансферът на Уейн Руни от Манчестър Юнайтед в Евертън е въпрос на часове и дни - така се пише в Англия. Ако напусне "Олд Трафорд", рекордьорът по голове за клуба и родината ще остави зад гърба си само едно недовършено дело.

Има три отбора, играли във Висшата лига за 25 години, на които Руни не е вкарвал с екипа на Юнайтед: Лестър, Дарби и Блекпул. Уейн е наказвал "лисиците" с екипа на Евертън в първите години на кариерата си, но не и в червеното с дявола на гърдите.

Статистиките са хубаво нещо. Но великите моменти в този четвърт век не са само числа и номера.

През ноември 1992-ра Лийдс се опита да купи Денис Ъруин, левия бранител на Манчестър Юнайтед. И докато фенове и медии се занимаваха с моралния аспект на такъв тип оферта между два непримирими съперника (врагове, ако питате хората в Йоркшър и Ланкашър), Алекс Фъргюсън отвърна с контраоферта.

1,2 милиона лири за Ерик Кантона.

Французинът вече се бе превърнал в герой на феновете в Лийдс, имаше сериозен принос и за титлата, спечелена през 1992-ра. Хауърд Уилкинсън, приел факта, че няма да вземе Ъруин, се изкуши от парите за Ерик и го продаде.

Първата легенда на Висшата лига, свързана с трансферен вулкан, се роди.

Кантона превърна Юнайтед в машина за титли. А край него Фъргюсън изпълни плана на живота си - да трансформира отбора на Хюз, Маклеър и Брус в този на младите и надъхани типове от Клас 1992, водени от блестящи таланти като Скоулс, Гигс и Бекъм.

През същата 1992-ра един израелец стана безсмъртен герой на английския футбол.

Рони Розентал, донесъл с головете си последната засега титла на Ливърпул от 1990-а, изпусна по необясним начин пред празната врата на Астън Вила в мач, завършил със загуба 2:4 на неговия тим. Ситуацията не бе трудна - Рони премина вратаря и стреля в напречната греда.

Кадрите обиколиха света, а "да пропуснеш като Розентал" стана нарицателно. И е такова и до днес.

Две години по-късно падна една от големите догми на английския футбол. Един германец (о, Господи) се появи в Северен Лондон, посрещнат с плакати и заглавия по вестници, връщащи го към Втората световна война. И обвиняващи го в симулации със саркастични сравнения с гмуркане и скокове във вода.

Юрген Клинсман не се трогна. Той вкара един вагон голове, отпразнува първите от тях с гмуркане по терена, бе усмихнат и обикновен, промени представите за германците в английската публика и си тръгна като всеобщ любимец.

Когато се върна в Тотнъм два сезона по-късно, аплодираха го на повечето стадиони и местните.

Хронологично, следващият голям момент в историята на Висшата лига би следвало да е триумфът на Джак Уокър и Блекбърн с титлата през 1995-а.

Романтика - да. Изненада - да. Но и усещането за нещо ново... Че с парите на един богат и амбициозен човек футболът може да бъде превзет.

Блекбърн имаше в редиците си Алън Шиърър и Крис Сътън, отборът бе сглобен с доста пари за селекция и се оказа еднодневка в глобалната картина на първенството. През есента след сензационната титла Роувърс се провали шумно в Европа, а само четири години по-късно клубът изпадна от елита.

И никога повече не бе фактор в него - постоянен и стабилен. Днес е в третото ниво на английския футбол, след като Уокър е покойник, а идеята, ентусиазмът и парите му отдавна не управляват Блекбърн.