Марадона, мафия, скудето - три десетилетия лудост

30 години след първата титла на Наполи, този вулкан от страст и хаос в града не спира да изригва

Sportinglife
Sportinglife 13:30 ч., 12 Юли 2017
0
13024

На 8 юли никой в Неапол не подхвана работа. Да, да - знаем, беше събота. Но дори заведенията не отвориха рано. И по обяд не отвориха.

По улиците всеки бе облякъл синьо, а около кметството имаше толкова хора, сякаш протестите за поредното вдигане на данъци, а-ха да започнат.

Всъщност, това бе денят на Марадона. Така го нарече италианската телевизия RAI. Денят на Марадона. На човека, който притежава този град вече 33 години, а от 30 насам е ковчежникът, скрил някъде на тайно място сърцата на всеки един, родил се и израснал в Неапол.

Диего дойде, получи орден за почетен гражданин на града - той отдавна го има от хората, сега го взе и от кмета - а после отиде на ресторант. Там нахлуха някакви разрошени типове, не бяха деца. Гонеха 50-те години, но изглеждаха като тийнейджъри на първия си голям концерт. Пееха с пълно гърло една песничка и пробиха охраната. "Мама, мама, мама - сърцето ми ще се пръсне... Аз видях Марадона!".

Диего стана, вдигна чашата и запя с тях.

После, пред хотела му, имаше народ и полиция, хаос, възбуда и объркване. Аржентинският идол се качи върху един миниван, паркиран пред хотела, разкъса ризата си, пя с хората и им показа отново - той е един от тях, въпреки че, къде се е чуло и видяло Бог да е равен с хората, които го почитат?

30 години минаха от 1987-а, когато Наполи спечели първото си скудето. 33 се изтърколиха, откакто светът на футбола в шок научи, че най-добрият играч на планетата е избрал да премине в Наполи, а не в Интер, Байерн или да си остане в Барселона.

Представянето на Марадона на 5 юли 1984-а е стартът на една любов, която ще ни надживее. Тази страст няма да остане по-дълго само от футбола. Защото той я роди.

Наполи продаде 60 000 абонаментни карти в дните, след като Диего подписа, излезе на терена на препълнения "Сан Паоло" и помаха на хората в небесносиньото на отбора.

На всички тези по трибуните им се струваше, че е някакъв трик, шега, сън. Не може да бъде - Марадона да дойде в Неапол, където прането виси над улиците, работата е зле платена, наоколо е мръсно и невзрачно, а бедността сковава мисленето на региона.

В местния диалект и речник ще намерите една фраза. На италиански тя звучи така: A carta vicino ‘o fuoco s’appiccia. Свободен превод: Онзи лист хартия, който е толкова близо до огъня, че неизбежно ще се запали.

Това стана между Неапол и Диего. И гори и днес.

Марадона игра за Наполи седем години, които днес ще ви разказват около 7 дни, ако седнете да обсъждате темата в бара на Нило, например. Прочуто място, посетено неведнъж от играчите в онзи славен тим, предвождан от всемогъщия си номер 10. Днес пред бара на Нило има нещо като молитвеник, като място за обреди, за поклонение. Със свещи, с лика на Диего... Като в църква.

Предисторията на листа и огъня не е никак приятна за окото. Марадона изигра последния си мач за Барселона във финал за Купата на краля срещу Атлетик Билбао, превърнал се в един от най-грозните спектакли на насилие в историята на испанския футбол.

Баските са стар враг на най-добрия играч в света. Повече от година по-рано един от тях - Андони Гойкоечея, е счупил зловещо крака му. Диего не забравя никога как едва не спира с футбола заради този момент.

След края на финала, игран на "Сантяго Бернабеу", започва бой. В него Марадона раздава ритници не по топката, а в лицето и тялото на играчи на Атлетик. Не е само той, включват се всички. Пред очите на краля. Пресата съсипва Марадона, Барса, Билбао - всички.

За аржентинеца връщане назад в испанския футбол явно няма.

Колко точно е платил Корадо Ферлаино, тогавашният бос на Наполи, не е ясно и днес. Официално клубът обявява сума от около 8 милиона долара, но е ясно, че цифрите са други.

Зад сделката, както и зад цялото тогавашно управление на Южния флаг на футболната гордост на региона, седи мафията. И това не е тайна.

Силните хора в южните райони искат най-накрая нещо да промени във футбола статуквото. Осем от предишните 10 шампионата са спечелени от отбори в Милано и Торино. По едно скудето за периода записват Рома и Лацио.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията