Ще има ли преврат в българския футбол?

Лятото не е време за ваканции. Не и в българския футбол, където обстоятелствата - комбинация от лоши коефициенти и резултати в последните години - изправят родните тимове в официални двубои тогава, когато много от водещите отбори на Европа изиграват първите си контроли.

А от уикенда се подновява и първенството, което за разнообразие този сезон май ще е доста интригуващо откъм въпрос кой ще стане шампион.

Не избързвайте да махнете с ръка и да кажете - ясно е...

След шест поредни титли на Лудогорец, това изглежда ще е годината, когато Разград ще има най-сериозна конкуренция поне от четири сезона насам. Първите два успеха на това метеоритно явление във футбола ни бяха много мъчни - победа в последния кръг над ЦСКА през 2012-а, глупост на Левски пак в последния рунд година по-късно. След това обаче Лудогорец вдига титли, без реално никой да го застраши.

Този сезон ще е различно. Обещаваме. Има поне три фактора за това.

Застой и амортизация при шампионите

Видя се и в контролите, колкото да не са показателни, видно бе и в Литва, където Лудогорец загуби от Жалгирис в първия си официален мач за сезона с 1:2. Нещата не са идеални при шампионите.

Класата си я има, когато отборът тръгне да атакува на скорост, размяната на пасове и позиции, обиграните и споени връзки в офанзивен план.

Но това са играчи, които вече години наред играят в този отбор, което не е само позитивно. Под въпрос е мотивацията им, която трябва да преоткриват постоянно. И ако евротурнирите и изкушението "групи на Шампионската лига" без съмнение им дават такава, първенството едва ли ги кара да не спят от вълнение.

Лудогорец не направи селекция, а това е странно, защото в отбрана нещата не бяха добре и миналия сезон, а сега бе продаден Паломино (на Аталанта).

Което значи - нов вратар (Ренан пази и в 9 мача от миналия сезон, но си е ново тяло за отбора), нова двойка централни бранители (Терзиев - Моци), а и липсата на лидера Минев, колкото и неговото време да изглеждаше изтекло.

Отборът вече тотално изгуби българско лице, както е контузен и капитанът Дяков. В Литва играха 10 легионери и Георги Терзиев, а на скамейката имаше още 6 от 7. Единственият българин там бе Александър Василев. Двама от 18.

Не че е нещо изключително за модерния футбол, но се вижда, че бразилската "каста" е изключително влиятелна. Вандерсон си позволи да не поздрави треньора Дерменджиев при смяната, недопустимо за клуб с претенции.

Проблемите на Лудогорец идват от това, че никой в Разград не допуска да падне от трона. В услуга на този отбор се правят доста от административните ходове на БФС, както например отлагането на мача от първия кръг този уикенд - гостуване на Левски.

а припомним, че преди година пак Лудогорец не игра в първия рунд на родното първенство, отново с отложен мач срещу Берое.

Само че, този път нещата няма да са лесни на терена за Разград, при все, че като класа продължава да е номер едно. Въпросителните са около глада за успехи.

ЦСКА е солиден и нахъсан

През пролетта ЦСКА бе най-добрият отбор в първенството, спечели най-много точки и само есенното изоставане предопредели да не е в играта за титлата.

Събитията около Лига Европа и неучастието там може да се окаже малък плюс поне в едно отношение - "червените" влизат в плавен старт в сезона, а не в разгара на битки с голямо напрежение и нерви, каквито имат Левски и Лудогорец в евротурнирите.

Спортно-технически, всичко в ЦСКА изглежда наред.

Вратарят и защитата са българи, играят заедно вече доста месеци, познават се добре и от преди. Редом са и в националния отбор - Китанов (викат го, макар и трети вратар), Манолев, Чорбаджийски, Бодуров, Недялков. Солидна основа, дори само заради липсата на езикова бариера и нужда от допълнителна сработка.

ЦСКА има огромен потенциал в атака - Каранга може да е машина за голове поне в родния футбол, Десподов и Меркадо са много силни крила, а резервите им - Кулма, Енрике, Кубемба, Ангелов, Колев - са все играчи, които са идеални за ротации и няма да се усети, ако играят вместо титулярите в мачове срещу по-непретенциозни съперници. Такива в родния елит този сезон ще има доста.

ЦСКА на практика запази отбора си от пролетта, като остави и треньора Стамен Белчев. За първи път от десетина година лятото в Борисовата градина не бе време за раздяла с дузина играчи и привличане на още толкова нови.

Шансовете на този отбор да гони Лудогорец изглеждат най-добри.