Талант в краката, демони в главата

Джонджо Шелви вече знае, че има проблем. Симптомите бяха достатъчно ясни и преди неделя, когато необяснимо стъпи садистично на крака на Деле Али от Тотнъм, току пред съдията, за да бъде изгонен в дебютния мач на Нюкасъл от завръщането във Висшата лига.

Под обръснатата до голо кожа на главата на капитана на "свраките" и бивш играч на Чарлтън, Ливърпул и Суонси има неща, които предизвикват голямо чудене сред анализаторите на футбол вече години наред.

Талантът му е неоспорим. Да види пас, да хвърли 60-70-метрово подаване без забавяне, като от картечница, да стреля остро и неочаквано... Да спечели единоборство с внушителната си фигура. Шелви ги умее тези работи, без съмнение възможностите му са далеч над средните за Висшата лига.

Но проблемът е в горната част на тялото, над гърдите и врата.

Реалността удари Джонджо в лицето преди 8 месеца, когато при гостуването на Нюкасъл на Нотингам Форест, капитанът седеше сам в съблекалнята за гости. Бе ритнал съперник, паднал на земята. Взе телефона и пусна SMS на агента си още, докато мачът отвън вървеше.

"Трябва да направим нещо", пише в съобщението.

В интервю за "Дейли Мейл", халфът разкрива тайните си и как се бори с демоните, които сриват играта му.

"Онзи тип ме провокира, знаеше, че аз тотално владея играта на терена, бях в стихията си", разказва за инцидента в Нотингам.

"Ритнах го, беше детинско."

След случката в неделя, Шелви ще пропусне три мача от сезона, който чакаше с такова нетърпение цяло лято. Критиките към него са убийствени, включително от хора като Алън Шиърър и Гари Линекер.

"Понякога просто не знам как да се обърна на другата страна, да млъкна и да подмина - казва Джонджо. - Това си е моят начин. Все едно да шофирате и някой да ви засече лошо - ще се развикате, нали!?".

Халфът е гонен от игрището 4 пъти в 285 професионални мача. Три пъти червените картони са директни, веднъж - за два жълти. А и жълтите не са никак малко - цели 51! Тоест - на всеки 3 мача и половина е ясно, че Джонджо ще получи картон. Головете му, за сравнение, са 47.

"След случката в Нотингам започнах да ходя на психолог - признава Шелви. - Отразява ми се добре. Но няма да се променя бързо, няма да започна да се владея за седмица или месец. Трябва да направя нещо, защото иначе и аз, и отборът страдаме. Губя главата си на терена и не мога да позволя това да продължава така."

Най-лошото са наказанията. И таткото Греъм. Той не го оставя на мира от първите години във футбола.

"Когато отивах за тренировки с Уест Хем, първото съобщение бе от него - спомня си Джонджо. - Винаги едно и също: Стигна ли Проверяваше да не закъснея, да не пропусна някоя тренировка. Понякога му пусках обратно SMS: Не, татко, днес реших да не тренирам. Звънеше незабавно..."

Но това е забавната част, въпреки че Греъм е строг чичка и не оставя никога нещата без да повиши тон.

"Наказанията са това, което ме убива. Мразя седмиците, в които не играя футбол. Майната им на глобите, но мисълта, че няма да играя в събота, а ще гледам отстрани по риза и панталон, направо ме влудява. Наистина обичам това, което правя. Луд съм по футбола."

Шелви има по рождение алопесиа, което спира растежа на косата. Още на 9 години ходи с шапка или кърпа на главата, когато тренира в академията на Арсенал.

А в сутрините става рано, за да махнат с татко му снопчетата коса, които се показват върху гладката повърхност. "Опиитвахме терапия, мажех главата си с мехлеми, спях във вълнени компреси, но... Когато бях на девет ми писна от всичко и просто обръснах това, което се показваше. Знам, че първоначално за околните деца е било шок - гледката не е приятна и обичайна. На мен ми беше ужасно тежко."

С времето разбира, че трябва да живее с това.

"Е, и какво - имах заболяване, така е решила съдбата. Преодолявам го, продължавам да се трудя и да правя това, което искам. Така започнах да разсъждавам. Татко и дядо помогнаха, постоянно казваха: Майната и на шибаната коса, не бива да ти пука нито за нея, нито за това, което хората ще говорят за теб."

Шелви е психически много силен младеж, вече на 25 години и със сериозен опит във футбола. Детството, заболяването, кварталът в Южен Лондон, в който расте - всичко това е фундамент на характера, който виждаме днес.