Мрачният ден, в който си отиде Шенкли

Най-вдъхновяващият, мотивиращ, изискващ и даващ мениджър в историята на играта никога няма да бъде забравен

Sportinglife
Sportinglife 12:10 ч., 29 Сеп 2017
0
4679

Първата реакция, когато ти кажат, че утре слънцето няма да изгрее, вероятно ще е отворена широко уста от изумление. Или някоя ругатня по вестоносеца. Кой знае, може и да се засмееш, но ще е повече истерично и с надежда да не е вярно.

На 29 септември 1981 г. град Ливърпул разбра, че си е отишъл човекът, който направи така, че над стадион "Анфийлд" да грее слънце.

Не е преувеличено. Както и не е никакво величаене и хабене на думи, да кажеш за Бил Шенкли - той е легенда. О, да - в наши дни го чуваме твърде често, "легендосваме" този или онзи, защото вкарал един-два гола, донесъл една титла или направил трансфер за N на брой милиони.

Но Шенкс е легенда. Той е човекът, дал играта на хората и променил един футболен клуб до неузнаваемост.

Корав шотландски тип от едни времена, които сме загубили безвъзвратно. Дано никога не загубим поне връзката с тях и истории като тази за онзи тип с неразбираем акцент, който искаше да превърне отбора си в "бастион на недосегаемост".

На 29 септември преди 36 години Шенкли си отива от света. Пет дни по-рано 68-годишният шотландец е приет в болницата в Броудгрийн, Ливърпул. Прави инфаркт, който обаче е овладян и състоянието му е стабилизирано. В четвъртък, 28 септември, нещата се влошават, а ден по-късно сърцето не издържа. За да достигне новината и да покруси хиляди други сърца.

Знае се, че е сериозно болен от месеци, макар сам да е казал две години по-рано: "Един ден, когато умра, аз ще съм най-здравият и в добра форма мъртвец". Не пие, не пуши и тренира ежедневно с кросове.

Но има проблеми със здравето, за които никой не разбира подробности. Спира да се появява на публични места година по-рано, макар това никога да не е била силата му. Не посещава и тренировъчната база на Ливърпул, рядко ходи и на "Анфийлд".

Говори се, че голям удар за сърцето и разума му са писаните в медиите истории, че неговите появи в клуба оставят настоящия мениджър Боб Пейсли в дебелата му сянка.

А двамата са в отлични отношения, все пак Боб е ученик и избран за наследник именно от Бил.

Шенкли си отива и денят е черен за града.

В онзи момент от началото на 80-те Мърсисайд е в най-трудния си период за целия нелек 20-и век. Безработицата, затворените докове от правителството, безредиците в Токстет от есента на същата година. Хората живеят в несигурни времена и единствената им опора е футболът.

Ливърпул е шампион на Англия и Европа от 1981 г., най-силният отбор в страната и на континента, а съботните следобеди на "Анфийлд" (за тези, които имат работа и могат да си позволят билети), са спасение от ежедневието.

Смъртта на Шенкли удря тежко по и без това страдащия град. Защо? Той не е ли просто един бивш треньор с големи заслуги и успехи, ще попитате.

Ако го направите, значи никога не сте чели или слушали историята на Уилям Шенкли.

На 1 декември 1959 г. футболен клуб Ливърпул излиза с официално съобщение до пресата: "Мистър Уилям Шенкли, мениджър на Хъдърсфийлд Таун, се съгласи снощи да стане новият мениджър на Ливърпул. Той идва на мястото на мистър Фил Тейлър, който напусна поста на 17 ноември. Мистър Шенкли ще започне работа след месец, в първите дни на Новата година."

Репортажът на в. "Ливърпул Дейли Поуст" от подписването на договора е любопитен.

"Самочувствието на новия мениджър е забележително. Никой не може да остане в неговата компания за няколко минути и да не бъде заразен от енсутиазма му. Той изглежда решен да работи здраво за успех. Шенкли ще иска максимално усилие от своите играчи и им обещава насреща честно и приятелско отношение. Работата ще е на първо място."

Бил започва работа по-рано от предвиденото, на 14 декември 1959-а. Ливърпул е във Втора дивизия. А мениджърът - човек, който като футболист има един голям успех. Печелил е Купата на ФА с Престън през 1938 г.

Роден в Гленбък, Шотландия през 1913 г., участвал във Втората световна война, влюбен във футбола и решителен на терена и в живота.

Пет дни след първия му работен ден на "Анфийлд", отборът му губи първия му мач - 0:4 от Кардиф. Мениджърът е бесен.

"Стадионът ни беше най-голямата тоалетна в град Ливърпул. Отборът бе изхабен, немотивиран и неспособен да се бори за червената фланелка, която носи. Трябваше да променя всичко това." Думи на Шенкс години по-късно.

Новият мениджър настоява бордът да плати 3000 лири за поливна система на терена на "Анфийлд". Още толкова отива за ремонт на съблекалните. Започва работа и по базата в Мелууд, която Бил описва като "разруха". Тя представлява стар павилион за крикет, превърнат в съблекалня и пералня за екипи. Има и едно игрище.

Отборът започва да се променя, а в една стая на "Анфийлд", под централната трибуна, където играчите оставят обувките си след мачовете, се оформя щабквартирата на треньорите.

Шенкли работи с Пейсли, Джо Фейгън и Рубен Бенет, като дните преминават в "стаята за обувки" на чаша чай, бира или вино и в обсъждане на планове за отбора, играчи - свои и чужди. В разговори за футбол. Всичко това се развива, докато треньорите чистят и оправят обувките на играчите, защото Ливърпул няма на щат хора, които да го правят.

По това време клубът е среден в йерархията на английския футбол като успехи, останали някъде в първите години на века. Има вярна и многобройна публика, тук-там по някой добър играч. Втородивизионен отбор, но с потенциал да атакува елита.

Първите му трансфери са шотландецът Сами Рийд (свободен от Мъдъруел), Кевин Люис (13 000 от Шефийлд Юнайтед), Гордън Милн...

На 2 май 1961 г., в навечерието на втория му пълен сезон като мениджър на клуба, Шенкли привлича Йън Сейнт Джон от Мъдъруел за 37 500 лири, а 40 дни по-късно взима централния защитник Рон Йейтс от "Дънди Юнайтед" за още 22 хиляди. Бордът се оплаква, че играчите са скъпи, тимът е във втора дивизия. Шенкли отвръща - те са безценни. И обещава, че с тях Ливърпул ще стане най-силният отбор в страната.

Към тях шотландецът добавя Йън Калахън, Томи Смит и Роджър Хънт, головото оръжие на отбора, от резервите и юношите.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията