Скромният Крал

Кени Далглиш е олицетворение на онова, което футболът започва да губи - нормалност и човешко лице

Sportinglife
Sportinglife 11:10 ч., 19 Ное 2017
0
2807

Първото нещо, което забелязваш е усмивката. Едновременно някак хитра, но и добродушна, истинска и опънала ширината си от ухо до ухо. Бръчките я допълват, защото времето не прощава дори на кралете. Но той е такъв, какъвто винаги е бил - истински, нормален и обикновен човек.

Кенет Матисън Далглиш е Кралят, когото хората коронясаха. И четири години преди да навърши 70, той получи признания, които футболът му дължи от десетилетия.

По кината скоро ще мине филм за него, определен като "забавен и мрачен едновременно, можеш да плачеш и от смях, и от тъга". Защото животът на този великан на играта е изтъкан от всичко, което може да съдържа един филмов сценарий.

Когато говори за град Ливърпул или родния Глазгоу, Кени се смее още по-искрено. Очите му блестят.

Това е човекът, който на няколко пъти казва на борда на директорите на футболен клуб Ливърпул при подписването на новите си договори, че цифрите не го интересуват.

"Не аз ви правя услуга, че ще остана, вие ми правите услуга, че въобще ме искате", са думите му. И това - от устата на несъмнено най-добрият играч в отбора. Най-добрият в Британия. Вероятно на моменти - и в Европа в края на 70-те и началото на 80-те.

"Обожавах Ди Стефано. Всеки път, когато играехме срещу Реал, тайно му се възхищавах. Той можеше всичко, изключителен. Е, Кени беше поне толкова добър, колкото него! По-голям комплимент не мога да измисля".

Думите са на Джордж Бест, сочен от мнозина за най-големият футболист, излизал от Великобритания. В анкета на в. "Таймс" обаче Далглиш изпревари Бест за №1 с десетина хиляди гласа в началото на новия век.

Оставете настрана анкетите. Да не сравняваме гении. Кени е изключителен с това, че днес няма такива като него. И липсват.

"Всичко споделяхме с феновете - казва Далглиш за годините, в които с Ливърпул печели 19 трофея като играч. - Беше привилегия да сме на терена заради нашите привърженици.

Мисълта, че хилядите по трибуните биха дали живота си, за да са на терена в тази фланелка, ми даваше сили. Как да не искам да печеля трофеи за такива хора?".

Кени е рожба на Глазгоу, привърженик на Рейнджърс, който не може да си представи живота му да мине другаде, освен на "Айброкс". Всяка събота е с баща си на трибуните, за да гледа отбора.

Съдбата, а в неговата кралска кариера тя често се намесва неканена (нейна специфична характеристика, между другото) решава да му намигне закачливо твърде рано.

И Селтик му дава път във футбола, след като Рейнджърс не проявява интерес.

Не и преди да изживее първата от трите големи футболни трагедии, белязали живота му. През 1971 г. е на "Айброкс", когато 66 фенове губят живота си след дербито Рейнджърс - Селтик.

Гледа от трибуните, защото не е в групата на гостите (вече е в първия тим), раздвоен между детската си любов и лоялността към клуба, за който играе.

По това време вече се е докоснал до клуба, който ще стане втората най-голяма любов. Първата е Марина, жената на живота му, с която заедно минаха през ада.

През 1966-а, малко след спечеленото от Англия световно първенство, 15-годишният Кени е в Ливърпул на двуседмични проби. Великият Бил Шенкли го харесва и го кани да остане още седмица. Далглиш обаче отпътува за Глазгоу, родителите му не допускат, че може да живее далеч от дома толкова млад.

"Тогава реших, че това е моят отбор - казва в автобиографията си Кени. - Те бяха като супергерои, хората в червени екипи. Когато ме качиха в автобуса за тренировъчната база, все едно бях попаднал в алманах "Кой кой е в британския футбол!"."

Кой е Крал Кени?

Роден на 4 март 1951 г. в Глазгоу.

На 17 г. подписва със Селтик, където играе 8 сезона, печели 4 титли и 4 купи на Шотландия, вкарва 167 гола в 320 мача.

През 1977 г. току-що коронясаният европейски шампион Ливърпул го купува за 440 000 лири, за да замени суперзвездата Кевин Кийгън, преминал в Хамбургер.

С червения екип Кени бележи 169 попадения в 502 мача, вдига шест титли, 3 купи на Европейските шампиони, една Купа на ФА и 4 пъти Купата на лигата.

Като мениджър е 3 пъти шампион и прави първия дубъл в историята на Ливърпул в първия си сезон като играещ треньор (1985-86 г.)!

С Блекбърн стана шампион през 1995 г.

След завръщането си в Ливърпул спечели Купата на лигата през 2012 г., което остава последният трофей, вдигнат от клуба.

Далглиш се връща и играе за Ливърпул, където получава кралското си звание. За головете му, титлите, купите, признанията... За тях се знае почти всичко. Но историята му е много повече от футбол.

Далглиш е в съблекалнята на "Хейзел" през май 1985-а и чака напрегнато дали ще се играе финалът за Купата на европейските шампиони срещу Ювентус.

Не знае какво става отвън, но е наясно, че умират хора и се случват ужасни неща. Жертвите са 39.

Часове по-рано е научил, че той ще е новият мениджър на Ливърпул, независимо от изхода на мача.

Джо Фейгън се оттегля и изборът пада върху 34-годишния Кени. Моментът е възможно най-неподходящият да направи първите си стъпки в толкова отговорна работа. Но Далглиш не може да откаже нищо на Ливърпул.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията