Трагедията на втория гениален Диего на Аржентина

Буонаноте можеше да е до Меси в цветовете на националния отбор, но животът реши друго

Sportinglife
Sportinglife 14:00 ч., 15 Авг 2018
0
7760

"Ей ти. Ти си този, който уби приятелите си, нали? Убиец..."

Защитникът на Коло Коло Естебан Павес съжалява и до днес, че го каза. Не биваше да го прави. Животът е достатъчно суров, за да будим духовете на неговите най-ужасни удари.

Случи се на терена в Чили в края на 2016-а, по време на дербито на Коло Коло с Универсидад Католика.

В този мач, казват, правилата губят форма и смисъл. Всичко е позволено. Влизанията в краката на съперниците са за условни присъди, обидите засягат майки, сестри, близки... По трибуните също няма място за отстъпление. Но това мина границите дори на разбиранията за това дерби.

Съотборниците насочиха пръст към Павес - "Нямаш право да говориш така, глупако!". А един дребосък, разярен и едновременно с това плачещ като дете, опитваше да докопа далеч по-едрия от него Естебан.

Историята има своя корен приблизително 7 години по-рано. Дребосъкът, подходящо и разбираемо наричан в Южна Америка с прякора Enano - Джуджето, бе сравняван тогава с Меси.

Един от най-ярките таланти на Аржентина, висок 161 сантиметра - иронично казано от феновете на съперниците - "висок колкото топката", Диего Марио Буонаноте Ренде можеше да прави всичко с нея. Левият му крак я пращаше по ъглите на вратите, между краката на защитниците, "криеше" я ловко.

Но в деня след Коледа през 2009-а животът реши, че този дребосък няма повече място в едно изречение с Меси. Нито с Марадона, който сам го посочи за гениален, наблягайки на това, че "най-накрая имаме втори Диего". Черната пелена над кариерата и живота на Буонаноте се спусна заедно със звука на спирачките на черното Пежо 307, които не го спряха да се удари с голяма скорост в онова проклето дърво. Една купчина метал остана там, под дъжда край Клементина, недалеч от Санта Фе на шосе №65, в онзи декемврийски ден.

Херардо Суне, Алексис Фулшери и Емануел Мело не успяха да излязат от тази ужасна черна купчина. Те останаха там, бяха мъртви, когато дойде помощ.

Диего бе изваден, дишаше, но не знаеше дали е жив. Има счупване на десния крак, дясната ръка, гръбначен прешлен и ключицата, а далакът и дробът му са пукнати. Дясната половина на тялото му понася удара. Той е зад волана.
Теоделина е малко градче в Санта Фе - такова е и през 1988-а, такова е и днес. Преди 30 години през април там се ражда Диего Буонаноте. Две години по-рано другият Диего - пак левичар, пак десетка, разбира се, е накарал нацията да танцува и да не изтрезнее с месеци, носейки световната титла.

На 13 години Буонаноте отива в академията на Ривер. Не тръгва по пътя на Марадона (Архентинос и после - Бока). Наподобява ужасно движенията на великия аржентински полубог, левачката му е адски силна, нисък център на тежестта, здрави крака, миниатюрна фигура.

Даниел Пасарела му дава дебют в първия тим на Ривер десет дни, преди да е навършил 18 години.

Влиза на мястото на Гонсало Игуаин през април 2006-а срещу Институто от Кордоба. Инчасите на Ривер моментално си го харесват, малко пумпалче с невероятна техника.

Година и половина по-късно списание "World Soccer" го нарежда на 12-о място в света за най-големите таланти във футбола. Зад него са имена като Тони Кроос, Хуан Мата и Месут Йозил. По-големият с година и няколко месеца Лео Меси е на върха в класацията.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията