Трагедията на втория гениален Диего на Аржентина

Буонаноте можеше да е до Меси в цветовете на националния отбор, но животът реши друго

Sportinglife
Sportinglife 14:00 ч., 15 Авг 2018
0
7706

Дребосъкът повежда Ривер и се опитва да е равен с Ариел Ортега, Тигъра Фалкао и останалите звезди, а няма 20 години. На скамейката е един друг голям лидер, пак Диего - Симеоне. През сезона 2007-2008 г. бялата фланелка с червена ивица е плашеща за цялата лига. Титлата идва, а голмайстор на отбора е десетката Диего.

В дербито с Бока той е играч на мача за успеха с 2:0, а на трибуните е Марадона. Тогава идва и признанието. "Вторият Диего" - Аржентина сънува световна купа с появата на това сравнение и очаква да види Буонаноте до Меси, Агуеро и останалите гениални младоци.

И се случва. През лятото на 2008 година един от най-талантливите футболни отбори, събиран някога, печели златните олимпийски медали в Пекин.

Всички са там - Меси, Агуеро, Рикелме, Лавеци... Изключителни! Диего влиза само в един мач, просто няма място за неговата импровизация.

Светът е в краката им. Бъдещето - в ръцете им. За съжаление, воланът на онова Пежо 307... също.
Диего се възстановява физически за някакви си 5 месеца и се връща на терена. Духовете го преследват, посещава психоаналитик. Отборът също е в ужасно състояние, в криза. Завръща се в една дъждовна вечер срещу Годой Крус, а трибуните пеят името му.

Две седмици по-късно вкарва във вратата на Велес за победата с 2:1 и съблича фланелката в радостта си. Гледката е стряскаща. Вижда се, че играе с шина на цялата дясна ръка под екипа, а белезите са видни дори от трибуните. Но тези по тялото минават. Тези в главата - никога.

Отношенията му в клуба се изострят, той се затваря в себе си и се изнервя, което не е типично за иначе веселото и винаги отворено, засмяна хлапе отпреди катастрофата.

През декември 2010 г. талантът заминава за Европа, след като Ривер приема предложението на Малага - 4 милиона евро. Там треньор е Мануел Пелегрини, познаващ отлично качествата и потенциала на Буонаноте. Той не се влияе от приказките, че Диего повече не може да играе голям футбол по физически и психически причини.

Клубът от Испания поема голям риск. Това е време, в което младият футболист реално не спи. В Аржентина срещу него се води дело и е обвинен в тройно убийство. На приятелите си.

През март 2011-а го оправдават, като това малко облекчава ситуацията. Но психически сривът е огромен.

"Той не успяваше да се контролира, често помръкваше и не говореше с никого. Не идваше на събиранията на отбора след мачове. Опитвахме да го водим навсякъде с нас, но...", разказва Рууд ван Нистелрой, един от лидерите на Малага в онзи сезон.

Съотборникът и сънародник Мартин Демикелис помага най-много. Но Буонаноте е труден за комуникация. Съответно - играта не върви.

Минава през Гранада, после играе по десетина мача под наем в Килмес и Пачука, за да стигне до гръцкия АЕК през 2015 г. Там се преражда, вкарва 11 гола и помага за спечелването на Купата на Гърция.

И точно, когато небето над Джуджето изглежда се прояснява, съдбата... Баща му е диагностициран с тежко заболяване. Трябва да пътува често до родината, постепенно това се превръща в проблем и Диего избира трансфер в Чили - Универсидад Католика.

Заиграва силно и тимът печели титлата, но умът му е другаде. Става и баща, което връща слънцето в живота му.
Една сутрин, месец след идиотската реплика от Естебан Павес, в туитър профилът му се появява едно изречение. "Трябваше да съм аз..." Датата е 26 декември, не е случайно. Публикацията е изтрита няколко часа по-късно, но я виждат десетки хиляди.

Диего отново се затваря в себе си всяка година около Коледа. Споменът никога няма да спре да го преследва.

Играе фантастично и този сезон, а Универсидад е с 6 победи от 6 мача на старта на сезона. Воден от левичаря-дребосък.

Да, той не стана новият велик Диего на Аржентина. Не стана и Меси. Дори не успя да играе с него в първия тим на родината си.

В онзи дъждовен следобед край Клементина тези мечти угаснаха, заедно с три живота.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията