Денят на славата дойде

Франция е световен шампион по футбол след лудо първенств

о, откачен финал и едно от само себе си налагащо се заключение.По-добър отбор на първенството Русия 2018 просто нямаше.

Да, може да не ви хареса как французите методично задържаха топката и убиваха темпото срещу Белгия на полуфинала.

Или пък имате забележки към рефера Питана и отсъдената дузпа на финала срещу Хърватия... Нормално - колкото фенове, толкова и мнения.

Но историята е доказала, че незаслужен световен шампион в играта футбол просто няма. Няма как да има.

Да минеш през седемте мача, толкова различни, предлагащи какви ли не изпитания, наказания, травми, стилове от континентите, класа... Това не става без да си най-добрият, силен психически и подготвен отбор.

Франция бе най-силният тим на Мондиал 2018 и още нещо, добавено към това: Имаше ясна идея и план, който да изведе отбора до края. И го следваше неотклонно въпреки критиките от знайни и незнайни експерти за стил, начин на игра и подход в някои двубои.

Жиру нямал удар в очертанията. Остава титуляр.

Погба играел бавно срещу Австралия и Перу. На терена. За да е сред най-добрите в епилога на първенството. Дешан не знаел как да извлече максимума и отборът да играе на пълна скорост.

Е, това достатъчно ли е, за да ви убеди в обратното? Титла на световно първенство!

Всъщност, само два отбора влязоха в това световно с такъв ясен план от първата минута. Другият бе Бразилия, която две години следва стратегията на Тите, играе в един състав и бе готова за финал, поне. Но... дребни детайли и един чудесен белгийски отбор спряха селесао.

Нищо обаче не спря французите.

Състав, бъкащ от суперталант, с ресурс на скамейката за още един силен отбор.

С най-добрия млад играч в света (Мбапе), а вероятно - и с най-разумният и отборно важен нападател на планетата в лицето на Гризман. С Погба, който изригва всеки път, когато усети свободата, със защита - млада и опитна едновременно, с научените уроци на горчиновото разочарование от 2016-а.

В "Марсилезата" се пее: Денят на славата дойде.

И наистина, така е. Много пъти сме повтаряли теорията за това как онзи мач на "Парк дьо пренс" на 17 ноември 1993 г. преобрази френския футбол. Вдигна го от руините на самодоволството до стратегията и проекта на успеха.

За 20 години - три световни финала. Две купи. Таланти и светло бъдеще.

Уроци, които научиха през новия век Германия, Испания (въпреки провала им на този турнир), а явно вече - и Англия. Стратегия, която копира и Белгия.

Това ще са силите на следващите 4, 6, може би дори - 8 години. Южна Америка има да наваксва, Африка е далеч от Европа, а Азия има основно енергия и тук-там по някой знаков играч от голямо първенство.

Големите пет на Стария континент диктуват модата. Италия скоро ще се присъедини, защото опитва да сложи индигото и да вземе ноу хау за проекта.

Но не е време за анализи на това кой на какъв път е и накъде върви - темата е дълга.

Сега е моментът на Франция - цветна, талантлива и едновременно с това - умееща да държи нещата под контрол. Разнолика, разполагаща с много оръжия и начини да те уязви.

Шампионски отбор.

Денят на славата дойде!