Желязната завеса

Човекът, който наследи най-добрия вратар в света и не го посрами

Sportinglife
Sportinglife 11:30 ч., 03 Ное 2018
0
1255

В късния следобед на онзи 25 юни, палавата топка на "Адидас" реши да не спази наредбите на логика и физика. Вместо да отиде някъде високо и опасно към подпийнал холандец с бира в ръка зад вратата, тя описа дъга, която нямаше право да описва, за да падне в мрежата.

Днес, 30 години по-късно, го наричат "Невъзможният гол". И той си беше точно това.

Колко жалко, че за мнозина в наши дни това е единственият начин да познават човека, когото мнозина наричат "най-добър вратар на 80-те години".

Други го наричаха Желязната завеса. Особено в Западна Европа, където се възхищаваха на смелостта му и начина, по който летеше срещу нападатели и спираше всичко. Не бива да бъде помнен само заради онзи гол в Мюнхен, не е справедливо. Него никой вратар в историята не можеше да го спаси.

Ринат Фейзерахман Ули Дасаев (Фейзахрамович е прието в СССР), както е татарското му име, се появява на света в Астрахан, на брега на река Волга, през 1957-ма.

31 години по-късно Марко ван Бастен му вкара онзи гол на финала на Евро 88, като ритна топката по диагонал от невъзможната си позиция. Ринат не реагира. Нямаше какво да направи. Но хиляди други случаи завършваха по коренно различен начин, когато топката летеше към Дасаев. И то за нападатели, които не бяха свикнали да пропускат.

Едва е навършил 20 години, когато през август 1977-ма пристига на базата в Тарасовка, където тренира славният Спартак (Москва). Това е особен момент за младока, разбира се. Грандиозен. Но и за клуба.

В предишния сезон на старата съветска лига (изключително силна), Спартак е изпаднал. Завършил е 15-и. Трагедия. Катастрофа.

Но и ново начало.

Дасаев е привлечен от Волгар (Астрахан), появяват се Георгий Ярцев, Олег Романцев, Сергей Шавло... Днес - имена, които имат смисъл на пароли. Треньорът Константин Бесков променя всичко в клуба - най-вече начина на игра, като въвежда нова схема, в която топката се подава накъсо, бързо, с двойни пасове и без дълго изритване и много центрирания. Игра през центъра, наподобяваща югославската школа.

Година по-късно Спартак е в елита. Още 12 месеца след това е пети в класирането, напълно отърсил се от шока на изпадането. През следващия сезон е шампион.

През 1979-а Дасаев вече е и в националния отбор на СССР (конкуренцията и там е убийствена). Година по-късно е с наведена глава на "Лужники", когато получава бронз от Олимпиадата. Всички чакат злато и Дасаев се зарича, че ще спечели голям шампионат със Сборная. Отборът е твърде силен, за да не се случи.

Само на 24 години е, когато списание "Онз Мондиал" прави материал за "Съветската стена" - вратар, който е пластичен, атлетичен, смел и бърз с краката. И такъв, който остава да хвърля топката след тренировки по 30 минути, до пълно изтощение.

"Това видях от Тони Шумахер, германския вратар на Кьолн и националния отбор - признава Ринат. - Той хвърляше топката зад центъра и слагаше начало на атаки. На Мондиала в Испания го правеше и Томас Н`Коно, който стана мой модел за вратар. Съвършен беше!".

Именно Дасаев обаче е избран за №1 на поста си на въпросното световно първенство.

Той е допуснал само един гол в квалификациите, а на финалите е страхотен. В първата групова фаза му вкарват 4 гола (1:2 от изумителния бразилски отбор и 2:2 с много силните шотландци), а във втората - нито един. СССР отпада по голова разлика преди полуфиналите.

Бразилците са безпомощни срещу Желязната завеса цели 75 минути и Сборная води с 1:0. Положения и удари - колкото искате. Голове в съветската врата няма. Причината е една и е с татарска кръв, от онези корави типове на брега на Волга.

Сократес и Едер все пак не позволяват изненадата да се случи в последните 15 минути. Джо Джордан и Греъм Сунес вкарват за Шотландия срещу СССР. Могат да се гордеят. Това не е никак лесна работа.

След испанския Мондиал славата му вече е световна. А е на 25 години.

Съотборниците му в Спартак разкриват тайните на неговата пъргавина. В почивния им ден останалите са на кино, на кафене, някъде из московските улици. Ринат е в плувния басейн два пъти - един път преди обяд, един път следобед. И в гимнастическия салон между тях.
Тренира като луд.

Има си и суеверие, което се ражда преди един важен мач в Киев, когато опазва "суха мрежа" срещу могъщия Динамо. Преди двубоя тогава, чакайки сигнал за тръгване към тунела, нервно тупка топката веднъж на пода, после веднъж в стената, а след това сяда и опитва да се успокои, около 30-40 секунди. Провървява му, прави голям мач.

След това повтаря ритуала, вече съвсем съзнателно. Едно тупкане в пода, едно в стената, сядане за половин минути... И тогава тръгва към терена.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията