Седемте най-добри отбора в историята на Ливърпул

Феновете на Ливърпул изпитаха огромно разочарование в края на миналия сезон, когато любимците им изпуснаха титлата в последните кръгове на английската Висша лига. Така „червените“ не успяха да станат шампиони за първи път от 1990 г. насам.

Що се касае до славна история обаче малко са отборите в Европа и света, които могат да се мерят с легендарния клуб от „Анфийлд“. Предлагаме ви класацията на руския сайт „Спорт сегодня“ за седемте най-славни поколения на Ливърпул.

ЛИВЪРПУЛ 2000-2001

УСПЕХИ: Купа на Лигата, Купа на Англия, Купа на УЕФА, „Чарити шийлд“, Суперкупа на Европа
МЕНИДЖЪР: Жерар Улие
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Майкъл Оуен, Гари Макалистър, Сами Хюпия, Роби Фаулър, Стивън Джерард
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Вестервелд – М. Бабел, Хюпия, Аншо, Карагър – Макалистър, Хаман, Джерард, Мърфи – Оуен, Хески/Фаулър

През 1998 Ливърпул за първи път бе оглавен от чуждестранен мениджър без никакъв опит в британския футбол. Ръководството на клуба вероятно се беше вдъхновило за този ход от успешната работа на Арсен Венгер в Арсенал.

Първоначално в тандем с Рой Евънс, а впоследствие и самостоятелно, Жерар Улие започна да модернизира клуба, въвеждайки нова методика на тренировките и строга диета за играчите, развивайки системата от скаути на клуба.

Улие се смяташе за фен на Ливърпул и съсипа здравето си (буквално) в опитите си да върне старата слава на „червените“.
Французинът завари отбор нехранимайковци и се опита да създаде
на „Анфийлд“ абсолютната му противоположност

През ноември 1998 г. за Ливърпул дебютира Стивън Джерард. През лятото на 1999 г. на „Анфийлд“ дойдоха Сами Хюпия, Стефан Аншо и Дитмар Хаман. С тях в състава „червените“ получиха с цели 19 гола по-малко, отколкото година по-рано.

Преди началото на сезон 2000/01 пък Улие привлече 35-годишния Гари Макалистър, който се превърна в истински талисман за Ливърпул. Сезонът приключи с три успеха в турнирите на пряко отстраняване (плюс още две суперкупи няколко месеца по-късно).

За Купата на Лигата „червените“ прекършиха упорития Бирмингам едва след дузпи. На финала за Купата на Англия пък Майкъл Оуен в последните минути донесе победата на своя тим, въпреки че през по-голямата част от мача Арсенал имаше видимо превъзходство.

Най-интересен обаче бе походът на Ливърпул към Купата на УЕФА. В Европа „червените“ се изправиха срещу изключително сериозни съперници, но излязоха с чест от всеки сблъсък. В три поредни кръга тимът от „Анфийлд“ отстрани Рома на Фабио Капело (с успех 2:0 насред Рим), Порто и Барселона (1:0 общ резултат в двата мача с гол от дузпа на Макалистър).

На финала пък срещу Ливърпул се изправи бойкият Алавес и съперниците изиграха шеметен и незабравим мач. Отборът на Улие непрекъснато повеждаше в резултата (2:0, 3:1, 4:3), но баските успяха да докарат срещата до продължения. В тях всичко бе решено от „златния“ автогол на Делфи Хели за 5:4.

Изглеждаше, че тройният триумф ще послужи за предвестник на нова славна епоха в историята на „червените“ от „Анфийлд“, но през есента на 2001 г. по време на мача с Лийдс Улие получи сърдечен удар и животът му бе спасен само благодарение на спешна операция.

Французинът остави отбора на помощника си Фил Томпсън, преди да се върне на скамейката пет месеца по-късно. В крайна сметка шампион стана Арсенал, а Ливърпул зае второто място.

Оказа се обаче, че това е върхът на „червените“ под ръководството на Улие, чийто контраатакуващ стил ставаше все по-предсказуем и неефективен. Така вместо да се изстреля към върха, Ливърпул в крайна сметка направи крачка назад.

ЛИВЪРПУЛ 2008-2009

ДОСТИЖЕНИЯ: 2-о място във Висшата лига
МЕНИДЖЪР: Рафаел Бенитес
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Стивън Джерард, Фернандо Торес, Шаби Алонсо
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Рейна – Арбелоа, Карагър, Шкъртел/Агер, Фабио Аурелио – Шаби Алонсо, Масчерано – Кайт, Джерард, Р. Бабел – Фернандо Торес

Рафаел Бенитес се задържа на мениджърския пост в Ливърпул до 2008 г. само благодарение на феновете на клуба.

През 2005 година испанецът постигна феноменален и изключително изненадващ успех в Европа. „Червените“ едва оцеляха в груповата фаза, а в крайна сметка оцеляха на финала срещу невероятния Милан с Шевченко, Кака, Пирло и Малдини, въпреки че губеха с 0:3 на почивката.

При това, въпреки че доведе куп испанци на „Анфийлд“, Бенитес разчиташе и на наследени от предшественика си абсолютно анонимни футболисти като Диао, Бишчан и Траоре.

През 2007 година „червените“ пак стигнаха до решителния сблъсък за КЕШ и отново срещу Милан. Този път финалът бе доста по-скучен, а Филипо Индзаги съсече отбора на Бенитес.

След двубоя пък Бенитес се оплака от американските собственици на клуба Том Хикс и Джордж Джилет, които отпуснали много по-малко пари за трансфери, отколкото били обещали предварително. При все това, скоро „червените“ привлякоха
Фернандо Торес, Райън Бабел и Мартин Шкъртел.

Ливърпул остана само на крачка от още един финал в Шампионската лига, но този път отстъпи пред Челси до голяма степен заради злощастния автогол на Йон Арне Рийзе на „Анфийлд“.

Американските собственици бяха недоволни и плъзнаха слухове, че те се готвят да сменят Бенитес с Юрген Клинсман. Феновете обаче застанаха на страната на испанеца и накараха босовете да премислят.

Конфликтът обаче далеч не бе изчерпан. През лятото на 2008 година излезе наяве фактът, че бизнесмените от САЩ са купили Ливърпул на кредит. Финансовата криза и покачването на лихвените проценти допринесоха за това дълговете на „червените“ да нараснат лавинообразно.

Трансферните разходи бяха сведени до минимум, а плановете за нов стадион бяха скоропостижно забравени. Въпреки това Ливърпул изнесе най-силния си сезон от създаването на Висшата лига до момента. 

Но мърсисайдци трябваше да се задоволят с второто място, въпреки че загубиха само два мача в първенството. При това „червените“ биха шампиона Манчестър Юнайтед и в двата мача.

В рамките на пет вълшебни мартенски дни тимът от „Анфийлд“ заби по четири гола на Реал (Мадрид) и на „Червените дяволи“.

Това обаче бе лебедовата песен на този отбор. През лятото Шаби Алонсо смени Мърсисайд с Мадрид, а година по-късно след пълен крах на всички фронтове Бенитес бе уволнен.

Американците Хикс и Джилет пък бяха изритани от ръководството на клуба само няколко месеца по-късно, въпреки че вдигнаха врява до небето за измама с „епични“ пропорции в техен ущърб.

ЛИВЪРПУЛ 1963-1966

УСПЕХИ: 2 шампионски титли, Купа на Англия
МЕНИДЖЪР: Бил Шенкли
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Роджър Хънт, Йън Калахан, Йън Сейнт-Джон
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Лоурънс – Лаулър, Смит, Йейтс, Бърн – Милн, Стивънсън – Калахан, Томпсън – Хънт, Сейнт-Джон

Шестдесетте години на ХХ в. са били прекрасно време за Ливърпул. Аскетизмът от Втората световна война останал в миналото, доковете процъфтявали, в града звучали мелодиите на „Бийтълс“.

В това удивително време в Ливърпул се появил един шотландец, който вдъхнал нов живот в дълго време в клуба, който дълго време не успявал да се измъкне от втора дивизия.

„Аз съм създаден за Ливърпул – твърдял той, – а Ливърпул – за мен.“

Великият Ливърпул дължи раждането си на духа на 60-те и на личността на Шенкли. Шотландецът фанатично вярвал в това, което правел и заразявал околните със своята увереност. Той говорел на един език с феновете и умеел да убеждава.

„Уволнете ме, ако тези момчета не станат звезди. Казвам ви, че съм готов да заложа дори живота си за това“ – това бил аргументът му за привличането на Рон Йейтс и Йън Сейнт-Джон пред финансовия директор на клуба.

Разбира се, че двамата се превърнали в звезди.

Шенкли имал и собствена методика – тренировки върху тревно покритие (нещо ново по онова време), много работа с топка, двустранни мачлета петима на петима.

Той създал отбор, който приличал на самия него – мощен физически, с железен характер и самоуверен до дързост. Ядрото на неговия Ливърпул се състояло от шотландци и местни момчета – Йейтс, Сейнт Джон, Калахън, Смит, както и двама изкусни англичани – Роджър Хънт и Питър Томпсън.

В началото на 60-те „червените“ станали първи във Втора дивизия, а две години по-късно стъпили на върха и в елита. По-късно тимът от „Анфийлд“ стигнал до полуфинал за КЕШ, спечелил за първи път в историята си Купата на Англия, пак станал шампион и играл на финал за КНК.