Лошите съветници пратиха Карачанаков на фронта

Антон Карачанаков не знае къде ще играе. Времето за подготовка си мина, той няма отбор, самочувствието му е разклатено, нивата на кондиция – също, въпреки че това така или иначе никога не му е била силата.

Един от самородните таланти, останали недоразвити засега, е на път да се провали по безкрайно познат начин.

Защото послуша човек, който провали не един и два таланта в името на трансфера. Именно това е противоборството – да вървиш по правилния начин или да правиш сделки.

Ако Карачанаков бе послушал разума, той щеше да доиграе сезона в ЦСКА, да опита да пробие в националния, да върви стъпка по стъпка към мястото в чужд тим и големия футбол.

Вместо това го подлъга „Агенция Танев” – щял да отиде в Гранада в Примера дивисион или поне така твърди самият играч.

Как би могло да стане това на базата на анализ и спортно-технически параметри? Та Антон не е титуляр в ЦСКА, въпреки очевидния му талант.

Импресариото, чийто имидж редовно се лъска из родните медии, всъщност обикновено гледа само личния си интерес, а футболистите са обикновена стока с цена, която виси от вратовете им.

Та не е станала работата за Карачанаков в Гранада, вероятно уреждана по приятелска линия за някоя комисионна, и сега изведнъж Агенцията се отказа от футболиста и го остави да се оправя сам.

Иронията е, че точно под давление на „благодетелите” си Карачанаков разтрогна с ЦСКА.

Защото е ясно, че хората, очакващи сделката с Гранада или който там испански отбор са се надявали да вкарат в играта, са наложили раздялата играч-клуб. Правилата са ясни – свободен агент означава по-високи лични условия, защото няма трансферна сума. А по-високи лични условия за играча вървят с по-добри пари на ръка и мениджърски суми по сделката.

Но...

Антон не е първият, разбира се.

Помни се дори как Стилиян Петров от едно тв предаване нападна Танев за отношението му (липсата на такова) към клиентите му. И каза доста силни думи по темата.

Публично роптоят куп наши играчи от Емил Данчев, който има отношение и лична загриженост единствено към ВИП-клиента си Димитър Бербатов. Не е чудно да е така, все пак всеки държи здраво ръката, от която падат златните кюлчета.

Но колко таланти бяха захвърлени на боклука със сделки, които са добри не за тях и развитието им, а за посредниците-мениджъри?

Един от примерите за обратното изглежда Ивайло Чочев. Момчето изпъкна в ЦСКА и бе ясно, че мястото му е в чужбина. Но бе заведен в Палермо, един от клубовете, които развиват и отглеждат млади играчи. Не се избърза да се даде на клуб с по-голямо име (имаше варианти), както стана със Симеон Славчев, който след 7 месеца само тренировки със Спортинг без съмнение върви надолу.

Чочев постепенно влиза в нещата, учи език, изиграва по 1-2 мача на месец като титуляр или резерва и, ако е достатъчно упорит и издържи психически периода на адаптация, ще тръгне по пътя нагоре. Той е на правилното място. Този трансфер не е направен, за да вземе някой едни пари.

Карачанаков и без нов отбор може да остане.

„Прати ме на фронта”, написа във facebook, след като се озова в Украйна. Тони, и на Луната ще те качат, за да ти вземат парите. Имаш талант, те имат лостовете за манипулация.

Следващият път си подбирай по-добре съветниците. За да не последваш пътя на куп твои млади колеги, които избледняха.