Грандове в интензивното

Дори дъждът в Лондон не можеше да измие следите от тежката болест по лицето на Ливърпул, докато вторият в класирането на Висшата лига от миналия сезон за пореден път тази есен бе надигран и победен (1:3 от Кристъл Палас). Би го предпоследният в таблицата. И го би с лекота.

В сряда Ливърпул ще дойде в София да срещне Лудогорец, а състоянието на „червените” от „Анфийлд” дава сериозни надежди на българския шампион да мисли за точка или три.

Ливърпул просто е в интензивното отделение, а точна диагноза за тежкото му заболяване засега не може да се намери.

Десет нови играчи, раздяла с аса Луис Суарес, серия травми на водещия голмайстор Даниел Стъридж... Обяснения много. Но истината е, че Ливърпул направи най-лошия си старт на сезон от 22 години, има 14 точки от 12 мача, с отрицателна голова разлика е, и постът на Брендън Роджърс е под въпрос за първи път от идването му в клуба през 2012-а.

Един друг тим, който в последните години изглеждаше постоянно прогресиращ, също е „на системи”. Борусия (Дортмунд) е с 11 точки от 12 мача, в зоната на изпадащите и изглежда така, сякаш не може да победи никого.

Никого в Германия поне – Шампионската лига е като вълшебно хапче за тима на Юрген Клоп, защото Дортмунд вече се класира за осминафинал с 4 победи от 4 мача. Но в първенството нещата са трагични. И тук основната причина изглеждат травми на основни играчи, като тези на лидера Марко Ройс са направо кошмарно чести (аналог със Стъридж от Ливърпул).

В Италия в неделя вечер играха Милан и Интер (1:1), като най-показателното, което може да се каже за състоянието на двата колоса е, че ... вероятно хората от Ювентус дори не са гледали дербито. Толкова далеч са червено-черни и синьо-черни от това да са конкуренти на „Старата госпожа”.

За клубовете от Милано да са считани извън битката за титлата още през ноември е обидно, но е реалност.

Слаба селекция, липса на особена класа в съставите, експерименти с треньори и честата им смяна в последните 3-4 сезона... Най-вече липса на стария огромен финансов ресурс, с който Милан и Интер привличаха световни звезди.

Показателно е, че преди 7 години на финала в Шампионската лига халфовата линия на Милан се състоеше от Пирло, Гатузо, Зеедорф и Кака, а в неделя вечер – от Мунтари, Есиен, Бонавентура и Менес. Съвсем не е случайно, че Милан е седми, а Интер – девети, далеч зад трите места, даващи квота за турнира на шампионите.

Тези четири отбора играха общо 7 финала в Шампионската лига за новия век.

Вдигнаха купата  4 пъти (Милан 2, Ливърпул и Интер по веднъж). Но през този сезон и четирите гранда са далеч от челните места и нищо чудно догодина да ги няма в схемата на груповата фаза на най-силния турнир на континента.

А да не си там означава отдалечаване от елита на европейския футбол. За класически имена като Ливърпул, Дортмунд, Милан и Интер, както и за привържениците им, това е убийствена диагноза.

Като за интензивно отделение.