Теория на конспирацията 2

Като спектакъл мача Саутхемптън – Ливърпул не беше нещо, което да се запомни. Беше напрегнат сблъсък, без много зрелище.

Обикновено срещите с такъв голям залог са такива.

Имаше един единствен миг на брилянтност в мача и той дойде след само 2 минути и 43 секунди игра. Коутиньо пое топката в средата на терена, бутна я два пъти и с невероятен шут я заби в ъгъла. Много красив гол!

Но не това ще бъде дискутирано след мача. Нито пък многото грешки, които, стабилната по принцип отбрана на Саутхемптън, направи. Това, което ще бъде запомнено от мача, е представянето на съдията Кевин Френд.

Реферът не даде на „Светците” три дузпи, две от които в първите 4 минути на срещата.

Също така можеше да изгони вратаря на Ливърпул Симон Миньоле, но не го направи. И всичко това през първото полувреме!

Тези решения (или по точно липсата им) само допълнително наляха масло в огъня, който Жозе Моуриньо разпали още в събота следобед. Португалецът алармира за пореден път, че стандартите на съдиите в Англия спадат.

Забравете за значението на срещата в Саутхемптън в битката за участие в Шампионската лига.

Ливърпул вече е само на точка от „Светците” и съвсем близко до Арсенал и Манчестър Юнайтед. Но след тази среща, след целият уикенд, остава съмнението в справедливостта.

Но да вървим по ред.

В първата ситуация на „Сейнт Мерис”, Емре Джан дръпна за рамото Филип Джуридж, който се готвеше да стреля. Ситуация за която казваме, че „може да се даде, може и да не се даде”.

Самият Джурич призна, че „в англия критериите за дузпа са по-различни” и това е „изглеждало твърде леко”.

Втората ситуация е по-лесна – „100% дузпа”. Този път Джо Алън протегна крак, за да спре сърбина да получи топката от Пеле. Минута и нещо след гола на Коутиньо. Френд отново не беше „приятелски” настроен.

Нещата не се подобриха. Миньоле можеше да бъде изгонен, когато напусна наказателното поле и спря удара на Елия първо с гърдите, а след това и с ръката си. Деян Ловрен също направи дузпа (при която трябваше да получи и втори жълт картон).

Разликата между този мач и срещата между Челси и Бърнли беше, че за разлика от Моуриньо, Роналд Куман отказа да критикува съдията.

Специалния обаче не пропусна това.

Той отново видя „Теория на конспирацията”. Португалецът само цитира минути, в които смята, че неговия тим е бил ощетен – 30-а, 33-а, 43-а, 69-а. Звучи малко като бинго. Но всъщност без награда.

Защото Челси наистина бе ощетен от решенията на съдията Мартин Аткинсън. Спестени картони (поне един жълт и един червен) за Ашли Барнс от Бърнли, спестени дузпи (поне една от двете).

Странно е да се каже, но Моуриньо този път има право да се чувства онеправдан.

Макар че неговата теория за конспирация срещу Челси е по-скоро плод на фантазията му. Непрекъснатите изказвания срещу съдиите, водят до това Челси да бъде гледан с друго око от реферите.

Ако Моуриньо говори за конспирация, какво да каже Алън Пардю?

Който видя как неговия Кристъл Палъс загуби от Арсенал с 1:2 след два много спорни гола. Първо беше отсъдена дузпа, при която нарушението бе извън наказателното поле. А след това Арсенал се разписа при една засада на Дани Уелбек.

Уикендът бе изтъкан от съдийски грешки. И то много. Но това не означава, че има някаква конспирация.

Означава, че съдиите са хора и също бъркат. Нищо, че Моуриньо твърди друго. Португалецът не преиграва. Той наистина си вярва, че срещу неговия отбор има кампания. Но това не означава, че е така.

Защото всеки тим по време на сезона е ощетяван поне по няколко пъти. Този уикенд беше ред на Челси, Саутхемптън и Кристъл Палъс. Ще видим кой ще ги наследи след седмица.