Войната, белязала завинаги Арсен Венгер

Въпросът предизвиква няколко секунди мълчание, преди Клод Пюел да отговори каква е равносметката на престоя на Арсен Венгер начело на Монако.

„Той определено остави отпечатък в историята на клуба“, казва някогашният верен футболист на монегаските.

„Хората го уважаваха и му се възхищаваха. Няма друг треньор, който да е прекарал толкова дълго време начело на тима. Това, че остана седем години, показва, че Венгер осъзнаваше напълно колко е важно да работиш на всички нива в клуба, а не просто да извадиш рецепта за бърз успех.“

В този момент Пюел стига и до обратната страна на медала.

„Разбира се, случилото се нямаше как да не му повлияе отрицателно“.

Монако е клубът, благодарение на който Арсен Венгер стана голям треньор, но престоят му в тима от княжеството определено му е нанесъл дълбока рана.

Жребият в Шампионската лига за пореден път събуди стари спомени.

Арсенал – клубът, който Венгер извая в съответствие с философията си в рамките на 19 дълги години и чиято история вече е немислима без присъствието на французина, посреща Монако на „Емиратс“ в първи осминафинал от Шампионската лига. Така 65-годишният специалист ще се завърне към корените си.

Монако не е първият воден от Венгер отбор, но е първият амбициозен клуб в треньорската кариера на французина. Много от похватите, които му донесоха признание като мениджър на Арсенал, са изпробвани за първия път именно в разнебитения навремето тренировъчен комплекс на монегаските, както и на стадион „Луи II“.

Именно в Монако Венгер постига първия си голям успех като наставник.

В същото време при престоя си в княжеството французинът се сблъсква с тъмната страна на футбола. Задкулисни игри съсипват усилията му и в крайна сметка той е уволнен от монегаските.

Някои неща в играта не могат да бъдат овладени с дисциплина, правилно хранене и разумна финансова политика.

Венгер оглавява Монако, след като е направил впечатление с работата си в скромния Нанси.

Аутсайдерът влиза в елита и се задържа там две години, но специалистът не изпитва удовлетворение от работата си, защото загубите там са част от всекидневието.

Въпреки това президентът на Монако Жан-Луи Кампора се насочва към Венгер, след като някогашният ментор на последния Жилбер Грес му отказва.

Преговорите с Нанси се проточват и в крайна сметка 38-годишният Венгер напуска, за да се премести в княжеството, едва след като договорът му изтича. При това Нанси изпада.

С помощта на финансовата подкрепа на Кампора, Венгер, вместо да се върне във втора дивизия с бившия си отбор, започва да гради тим, който да атакува титлата.

Английският национал Глен Ходъл е отмъкнат под носа на Пари Сен Жермен (воден от Жерар Улие). Монако привлича още двама изключително опитни играчи в лицето на Патрик Батистон и друг англичанин – Марк Хейтли – в амбицията си да качи върха.

Проблемът е, че Венгер трябва първо да спечели на своя страна футболистите си, които първоначално го приемат с голяма доза съмнение.

"Искаха от нас се да се борим за трофеи, щяхме да участваме в евротурнирите, а Венгер току-що бе изпаднал с Нанси", казва Пюел, изкарал цялата си кариера като футболист в Монако и изиграл 601 мача за 17 години с червено-белия екип. „Кампора обаче беше видял нещо в него и съвсем скоро всички ние също оценихме уменията му.“

„Той спечели уважението ни още в самото начало. Беше висок и внушаваше респект, което му помагаше, но по-важното беше, че бе в състояние да владее ситуацията, без да повишава гласа си. Винаги е имал вроден авторитет.“

„Преди мачове говореше ясно и сбито, както и на почивката. Бяхме наясно с философията му и с това какво се иска и какво се очаква от нас. Беше първият треньор в кариерата ми, който въведе специални тактически тренировки и обръщаше много голямо внимание на видеозаписите в процеса на подготовка. Работеше по 24 часа в денонощието, непрекъснато се готвеше за следващата тренировка или преглеждаше упражненията от изминалия ден“, разказва Пюел.

На практика Венгер почти не се задържал в апартамента си, а живеел в клубната база, като прекарвал много време в кабинета си на стадион „Луи II“, претъпкан с видеокасети на играчи, които евентуално да бъдат привлечени и на бъдещите съперници на отбора.

Венгер въвел и други изменения, които по-късно наложи и в Арсенал.

Той се хранел с играчите в стола, докато преди практиката била треньорското ръководство да разполага със собствена маса и далеч по-апетитно меню от това на играчите.

Закъсненията започнали да се санкционират с глоби.

На всяка маса имало вода с температура, подпомагаща храносмилането. Говеждото било заменено от пилешко.

Към екипа се присъединили нови физиотерапевти, специалисти по спринтовете, експерти по теглото, нов клубен лекар, диетолози.

Всеки, усъмнил се в методите му, получавал пространни обяснения, и в крайна сметка повечето хора се съгласявали с Венгер.

Френският национал Мануел Аморос, заварен от новия треньор в състава, бил впечатлен от готовността на младия специалист винаги да изслушва по-опитните си футболисти.

„Той беше любопитен да научи мнението ни, защото знаеше, че има още много да учи“, спомня си Аморос.

„Беше откровен и честен, когато говореше с някого на четири очи. Накара ни да се замислим за начина си на игра“, допълва Пюел, който първоначално изпаднал в немилост, но после променил стила си и си върнал титулярното място като дефанзивен халф.

„Това беше нов тип професионализъм за нас“, продължава Пюел. „Наричахме го „невидимите тренировки“. Става дума за промените в храненето и възстановяването, които почти не забелязвахме, но които даваха резултат.

Венгер не беше революционер, той предпочиташе постепенното развитие.

Все пак е трудно да поемеш голям отбор и да промениш всичко за нула време.“

На терена обаче нещата се променят съвсем скоро и Монако става шампион още в първия сезон на Венгер.

През 1991 г. пък монегаските триумфират в турнира за Купата.

Специалистът демонстрира забележително доверие към младите футболисти.

Емануел Пти дебютира на 17 години, а Лилиян Тюрам – на 18.

Също така Венгер често привлича играчи от бившите африкански колонии на Франция. Либериецът Джордж Уеа пристига от камерунския Тонер (Яунде). Когато през 1995 нападателят печели наградата на ФИФА за играч на годината, той я посвещава на Венгер.

Треньорът, разбира се, прилага същата концепция години по-късно и в Арсенал, но Монако е първият клуб, облагодетелстван от стратегията му.

В същото време обаче отборът от княжеството, вместо да преживее исторически разцвет, се оказва безнадеждно изоставащ спрямо съперник от Лазурния бряг.

Спомените за Олимпик (Марсилия) вероятно преследват Венгер и до днес.

Марсилци и неговият Монако били двата големи фаворита в края на 80-те и началото на 90-те г. във Франция. На практика всяка година те се изправяли в битка за първото място.

Въпреки първоначалния успех, именно Монако на Венгер е принуден да свири втора цигулка в това съперничество. Все пак Олимпик играел пред над 30 000 души и редовно отмъквал качествени футболисти от „Луи II“ – Аморос, Руи Барош, Франк Созе.

Дръзкият и агресивен президент на марсилци Бернар Тапи пък непрекъснато се оплаквал, че разликата в данъчните закони във Франция и в княжеството облагодетелства Монако, въпреки че отборът играе пред шепа зрители.

Антипатията между Тапи и Венгер непрекъснато се засилвала, за да се превърне във война на живот и смърт.

В сравнение с онзи персонален дуел битките със сър Алекс Фъргюсън или Жозе Моуриньо във Висшата лига на Англия вероятно са като детска игра за мениджъра на Арсенал. Все пак Фъргюсън и Моуриньо са негови колеги.

Олимпик печели четири поредни години, като Монако на Венгер два пъти остава на трето място, а в следващите два сезона е подгласник на шампионите.

Французинът сред най-големите неудачници в Шампионската лига

Сайтът „Goal.com“ представи списъка на най-големите неудачници в Шампионската лига сред треньорите в Европа. От въвеждането на настоящия формат на турнира през 2003 година, Арсен Венгер е треньорът с най-много мачове, който никога не е печелил трофея.

Гордън Стракан

22 мача, 7 победи, 3 равенства, 12 загуби

Процент победи: 31,82%

Клубове: Селтик

Най-добро постижение: осминафинал (2006/07 и 2007/08)

Франк Де Бур

25 мача, 7 победи, 7 равенства, 11 загуби

Процент победи: 28%

Клубове: Аякс

Най-добро постижение: участие в групите (2010/11, 2011/12, 2012/13, 2013/14 и 2014/15)

Леонид Слуцки

27 мача, 7 победи, 7 равенства, 13 загуби

Процент победи: 25,93%

Клубове: ЦСКА (Москва)

Най-добро постижение: четвъртфинал (2009/10)

Гуус Хидинк

32 мача, 14 победи, 9 равенства, 9 загуби

Процент победи: 43,75%

Клубове: ПСВ Айндховен, Челси

Най-добро постижение: полуфинал (2004/05 и 2008/09)

Лоран Блан

33 мача, 21 победи, 5 равенства, 7 загуби

Процент победи: 63,65%

Клубове: Бордо, ПСЖ

Най-добро постижение: четвъртфинал (2009/10 и 2013/14)

Жорже Жезус

34 мача, 12 победи, 8 равенства, 14 загуби

Процент победи: 35,29%

Клубове: Бенфика

Най-добро постижение: четвъртфинал (2011/12)

Юрген Клоп

35 мача, 18 победи, 6 равенства, 11 загуби

Процент победи: 51,43%

Клубове: Борусия (Дортмунд)

Най-добро постижение: финал (2012/13)

Жезулдо Ферейра

36 мача, 16 победи, 8 равенства, 12 загуби

Процент победи: 44,44%

Клубове: Порто, Панатинайкос

Най-добро постижение: четвъртфинал (2008/09)

Масимилиано Алегри

38 мача, 13 победи, 13 равенства, 12 загуби

Процент победи: 34,21%

Клубове: Милан, Ювентус

Най-добро постижение: четвъртфинал (2011/12)

Томас Шааф

40 мача, 14 победи, 9 равенства, 17 загуби

Процент победи: 35%

Клубове: Вердер

Най-добро постижение: осминафинал (2004/05)

Клаудио Раниери

40 мача, 18 победи, 11 равенства, 11 загуби

Процент победи: 45%

Клубове: Челси, Валенсия, Ювентус, Рома, Интер

Най-добро постижение: полуфинал (2003/04)

Феликс Магат

40 мача, 21 победи, 9 равенства, 10 загуби

Процент победи: 52,5%

Клубове: Щутгарт, Байерн, Шалке

Най-добро постижение: четвъртфинал (2004/05)

Клод Пюел

42 мача, 15 победи, 13 равенства, 14 загуби

Процент победи: 35,71%

Клубове: Лил, Лион

Най-добро постижение: полуфинал (2009/10)

Роналд Куман

43 мача, 12 победи, 12 равенства, 19 загуби

Процент победи: 27,91%

Клубове: Аякс, Бенфика, ПСВ Айндховен, Валенсия, АЗ Алкмаар, Фейенорд

Най-добро постижение: четвъртфинал (2005/06)

Дидие Дешан

45 мача, 20 победи, 6 равенства, 19 загуби

Процент победи: 44,44%

Клубове: Монако, Олимпик (Марсилия)

Най-добро постижение: финал (2003/04)

Лучано Спалети

49 мача, 21 победи, 11 равенства, 17 загуби

Процент победи: 42,86%

Клубове: Рома, Зенит

Най-добро постижение: четвъртфинал (2006/07 и 2007/08)

Мануел Пелегрини

54 мача, 21 победи, 20 равенства, 13 загуби

Процент победи: 38,89%

Клубове: Виляреал, Реал (Мадрид), Малага, Манчестър Сити

Най-добро постижение: полуфинал (2005/06)

Мирча Луческу

61 мача, 23 победи, 13 равенства, 25 загуби

Процент победи: 37,70%

Клубове: Бешикташ, Шахтьор (Донецк)

Най-добро постижение: четвъртфинал (2010/11)

Роберто Манчини

61 мача, 25 победи, 16 равенства, 20 загуби

Процент победи: 40,98%

Клубове: Интер, Манчестър Сити, Галатасарай

Най-добро постижение: четвъртфинал (2004/05 и 2005/06)

Арсен Венгер

109 мача, 55 победи, 26 равенства, 28 загуби

Процент победи: 50,46%

Клубове: Арсенал

Най-добро постижение: финал (2005/06)

Постепенно монегаските се превръщат в отбор неудачник.

През 1989 г. Червено-белите падат с 3:4 на финала за Купата от Олимпик М. През 1992 г. пък отстъпват пред Вердер (Бремен) в спор за КНК.

Във втория случай всички в Монако са потресени от трагедията на стадион „Арман Сезари“ в Бастия. Над 2300 души са ранени, а 18 запалянковци загиват, когато две временни трибуни рухват преди двубоя на местния тим с Олимпик в Корсика. На мача присъствали много приятели и роднини на играчи и треньори в Монако.

Венгер апелирал към УЕФА финалът за КНК да бъде отложен, но напразно.

В крайна сметка вялите монегаските не успяват да противопоставят абсолютно нищо на „Бременските музиканти“ и отстъпват с 0:2.

През 1993 година обаче гръмва страхотен скандал покрай Олимпик (Марсилия). Играчът на тима Жан-Жак Едели се опитал да „убеди“ трима футболисти на Валансиен – Хорхе Буручага, Кристоф Робер и Жак Гласман – да не се напъват в мача от първенството между двата състава, игран 6 дни преди финала в Шампионската лига между марсилци и Милан.

Целта била Олимпик да спечели титлата по-рано и да се съсредоточи изцяло върху двубоя с „росонерите“, а Едели бил упълномощен от шефовете на своя клуб.

Заради подкупа марсилци са лишени от титлата, пратени във втора дивизия и лишени от участие в Шампионската лига.

Тапи пък влиза в затвора за 6 месеца за корупция и опит за склоняване към лъжесвидетелство.

През въпросния сезон Монако завършва шампионата на трета позиция, отстъпвайки на втория Пари Сен Жермен по голова разлика.

Монегаските обаче влизат в Шампионската лига, защото столичният клуб отказва да се възползва от наказанието на Олимпик (Марсилия) – спонсорът „Канал Плюс“ се опасявал как ще реагират абонатите в Югоизточна Франция при подобно развитие на нещата.

Венгер е убеден, че аферата е само върхът на айсберга и мръсните удари на Бернар Тапи са повлияли не само на изхода на битката за титлата през въпросния сезон.

През 2006 г. в автобиографията си Едели наистина описа множество други случаи, в които съперници на Олимпик са били подкупвани от марсилци. Венгер се опасява, че е твърде вероятно негови играчи в Монако също да са били изкушавани от големия противник през годините.

„Веднъж си поговорихме за това през лятната пауза, след като всичко излезе наяве“, признава Пюел. „За мен това беше голяма изненада, но в интерес на истината ставаха някои странни неща. И аз, и Венгер бяхме отчаяни. Не вярвах, че подобно нещо може да се случи в играта.“

„Когато днес си мисля за тази афера, ми се струва, че с Монако можехме да спечелим поне още 2 титли за сметка на Олимпик (Марсилия). Венгер е на същото мнение. Той изживя тежко тази история, както и всички ние“, казва Пюел.

Венгер смятал, че разполага с достатъчно солидни доказателства, че негови футболисти са получавали предложения за подкуп. Скандалът обаче се отразил крайно негативно на френското първенство. Никой не желаел той да продължи да се разраства.

„Исках да предупредя хората, да оглася съмненията си, но не бях в състояние да докажа категорично подозренията си“, призна Венгер през 2006 г. „По онова време корупцията и допингът бяха сериозен проблем. Беше крайно неприятно да осъзнаваш, че на практика всичко е срещу теб още преди началото на шампионата.“

Това, че президентът на Монако Кампора отказва да се бори за справедливост по съдилищата, разваля отношенията му с Венгер.

Последният и без това бил разочарован, че плановете му да преустрои клубната база не срещат подкрепа (за разлика от случилото се в Арсенал няколко години по-късно).

На свой ред бордът на клуба решава, че липсата на трофеи е достатъчен повод да се гони смяна на треньора.

При това, когато Франц Бекенбауер се опитва да привлече Венгер в Байерн през лятото на 1994 г., той получава отказ от шефовете на Монако.

Но монегаските започват колебливо новия сезон и треньорът скоро е уволнен.

„Той имаше пълното право да се чувства разочарован заради начина, по който приключи престоят му в Монако. Венгер вероятно е имал огромно желание да води отбор като Байерн“, казва Пюел. „Това беше отличен шанс за човек като него, който владее немски и е обикнал Бундеслигата от малък.“

„Шефовете обаче го лишиха от тази възможност, само за да го изритат няколко месеца по-късно. Определено го е приел тежко. Оттогава обаче изминаха много години“, продължава Пюел.

„В Монако би трябвало да са му благодарни за всичко, което стори и за начина, по който промени клуба. За мен той винаги ще си остане моят треньор и Монако беше отборът, където той изгради репутацията си.“