Първата черна перла в Билбао

Късче от Африка в Билбао. Една история за емиграция и интеграция, която развълнува футбола и Атлетик.

Миналият четвъртък в Торино Иняки Уилямс се превърна в първия тъмнокож отбелязал попадение в историята на баския клуб. Уилямс не е първият с тъмен цвят на кожата, който играе за Атлетик Билбао.

През 2011 г. Марсело Биелса даде дебют на Хонас Рамальо, обещаващ защитник, който от 2 сезона е под наем в Хирона. Оказва се обаче, че двамата с Уилямс са можели да имат отдавна предшественик.

През 1957 г. Мигел Джоунс, роден в Екваториална Гвинея, но преместил се със семейството си в Билбао още като 4-годишен, е бил на крачка от подписване с Атлетик Билбао.

Големият треньор на тима от онова време – Фернандо Даукик от Чехословакия, много искал Джоунс, който ритал за Економия ди Сарико в университетската лига. Дори е организирана контрола на „Сан Мамес”, в която Мигел Джоунс играе и вкарва гол.

Но това не е достатъчно. Джоунс не е роден в региона на Билбао и не е баск. А съвсем доскоро в Атлетик можеше да играе само човек с баска кръв и местни корени.

Джоунс играе след това в други баски отбори, а накрая се състезава и за Атлетико Мадрид, където остава 10 години и печели титлата, КНК (в която вкарва победния гол срещу Фиорентина) и 3 Купи на Генералисимо (предшественика на Купата на краля).

Кариерата на Джоунс винаги е връщана към онзи отказ на Билбао. „Не ме взеха, защото не съм роден в региона. Това е. Няма нищо общо с цвета на кожата ми”, признава Джоунс.

50 години по-късно идва дебюта на Рамальо, който е с баща от Ангола, и гола на Уилямс с баща от Либерия и майка от Гана. Рамальо е роден в Баракалдо, града на Хавиер Клементе, който е съвсем близо до Билбао. Уилямс пък е роден в Билбао и израстнал в Памплона, където работи майка му, а баща му отново е емигрирал – в Лондон.

В прав текст

„Аз съм баск с африкански корени” – признава Уилямс.

Tweeeet me!

„Аз съм баск с африкански корени” – признава Уилямс.

„Тук съм роден и израстнал. Но корените не се забравят. Родителите ми са избягали от Либерия и Гана заради гражданската война и са дошли тук. Цялата ми фамилия е от Африка и една част от мен е африканска”.

Идолът му е Робин ван Перси. В „Лесама”, базата на Атлетик, където пристигна преди 2 години, го определят като кръстоска между Клуйверт и Ето’о. Бърз, с добри движения и усет към гола. Липсват му още някои неща – ударът с глава и опит. Тази година започна да играе в дублирашия отбор и вкара 13 пъти за тях. Това му донесе и пробив в първия тим на Ернесто Валверде.

Трябваха му 7 мача, за да влезе в историята с първия си гол. Историята на Мигел Джоунс не се състоя. Времената обаче се промениха. Атлетик се промени и намали огромните си изисквания за произхода на играчите.

От 1912 г. червено-белите следват стриктни неписани правила. В състава участват само баски. Това обаче не пречи на Атлетик да е един от трите отбора (Реал Мадрид и Барса са другите), които не са изпадали от Примера дивисион. В последно време тези стриктни правила се промениха и вече има няколко футболисти, които не са баски, но играят за „Лъвовете”.

„Всичко се променя. До скоро емиграцията при баските беше рядко срещано. Сега вече не е така. Който идва обогатява региона. Нормално и хубаво е, че Атлетик, който представлява градската чест, да се възползва от новите възможности”, признава нападателя Ариц Адурис.

Той е ментор на Уилямс и се надява, че Иняки Уилямс ще се превърне в негов наследник като голмайстор на Атлетик.

Първата черна перла в Билбао вече е факт. Очаква се скоро да има цяла огърлица.