Лудогорец изживя мечтата за една есен

Лудогорец изживя мечта, каквато нито един български отбор не успя да докосне през годините. И се изстреля в орбита, в която ще е трудно достижим за години напред.

Успехът през тази есен е огромен в спортно-технически план, но и облечен в солидни числа на финансово измерение.

А това, на фона на общата несъстоятелност и откровена беднотия в родния футбол, гарантира на Лудогорец доминация.

Защото е ясно – парите може и да не играят, когато се срещат Барселона и Реал, Байерн и Челси, клубове от такъв ранг. Но когато можеш да си позволиш играчи, струващи колкото 7-8 тима от лигата, в която се състезаваш, това е смазмащо превъзходство. И ти дава класа.

А Лудогорец ще може да си позволи когото си иска от ранг „над „А” група и около средното европейско ниво”.  Походът в Шампионската лига дотук е донесъл около 27 милиона лева, като броим сигурните приходи от наградния фонд на УЕФА и спечеленото от билети за четирите домакинства на „Васил Левски” (Стяуа, Реал, Базел, Ливърпул).

На тези мачове имаше общо над 120 000 зрители, което значи – около 6 милиона лева от билети.

С такива параметри, няма кой у нас да се мери с Лудогорец. Но истината е, че клубът работи здраво да стигне до този футболен Клондайк. Имаше и късмет в решителни мигове, но търсеше късмета си.

За няколко месеца името на Лудогорец се чу в Англия и Испания, около мачовете с мегапопулярните Реал и Ливърпул.

В София дойдоха отбори с общо 16 купи на шампионите, ако броим и Стяуа. 

С милиони привърженици и огромен обществен фокус върху тях по целия свят.

И не откри някой аутсайдер, когото грандовете бият с по 4-5 гола без да се изпотят. Не, това е подреден отбор, организиран и подготвен, а освен това с огромно самочувствие.

Догодина на този клуб и отбор вече ще се гледа различно. Колкото и да е странно, той може да има проблем да се завърне в Шампионската лига, защото титлата у нас съвсем не му е сигурна. Но и в Лига Европа да отиде, вече ще е име. И към него ще има респект.

Лудогорец постигна нещо, което Левски пропусна да направи преди 8 години.

Тогава „сините” влязоха в групите на Шампионската лига, срещнаха големи отбори и създадоха еуфоричен елемент около клуба. Публиката бе възхитена и пълнеше стадиона, в състава се налагаха и свои кадри, и класни чужденци,  а касата бе пълна.

Напротив – от този момент насам „Герена” боледува.

Лудогорец едва ли ще повтори тази грешка. Още през януари очаквайте поне двама класни нови играчи, за да бъде атакувана (и вероятно все пак спечелена) титлата у нас.

Защото на боса Домусчиев е ясно, че без нея слушането на химна на Шампионската лига няма да е възможно.

След това?

При инерцията, която са набрали „зелените”, а и шансът им да излизат от невъзможни ситуации с късни голове, кой знае? Може би догодина отново в групите на Шампионската лига.

Ако успее да повтори участието си там, Лудогорец ще наложи монопол за дълги години в българския футбол. Просто силите на останалите няма да стигат за съпротива срещу финансово и спортно-технически далеч по-мощния тим от Разград.