Балъков още търси магията

В златния отбор на България голямата звезда беше Христо Стоичков. Мозъкът обаче се наричаше Красимир Балъков.

Безкрайно дисциплиниран футболист, който можеше всичко с топката. Според мнозина е най-комплексният играч в историята на играта у нас.

Две са големите признания в кариерата на Балъков.

Първото е участието му в идеалния отбор на Мондиал’94 и второто е изборът за №1 за всички времена на Щутгарт в анкета между феновете.

Всички очакваха, че футболният интелект ще направи Балъков и също така добър треньор. Досега обаче кариерата на гениалния техничар е меко казано спорна.

Макар че Балъков не прескочи нито едно стъпало, успехите още му убягват. След края на кариерата си, завършила с гол и влизане на Щутгарт в Шампионската лига, той остана помощник-треньор при швабите. При това за две години. Стартира като страши в аматьорския Плауен – още едно доказателство, че е премислил всичко и не се хвърля гол в бърлогата на мечката.

Точно три години изминаха от последния мач на Бала до първия пост като треньор.

Взе го швейцарският гранд Грасхопърс в началото на 2006 година и всичко стартира ударно. „Скакалците” спечелиха летния турнир „Интертото” и влязоха в Купата на УЕФА. Само че резултатите бяха плачевни и Балъков за първи път чу „уволнен”.

Не мина и година на борсата, когато се обади Санкт Гален. Не толкова именит швейцарски отбор, където треньорът се провали. Санкт Гален стигна до бараж за оставане в елита и изпадна. С него и Бала падна от борда. След половин година дойде моментът и за завръщането на родна земя.

Балъков бе поканен от Митко Събев да развие проекта Черноморец. Пари – колкото искаш.

Видял отдавна германския модел, Бала се опита да го наложи и в България. Пръснаха се милиони за стадиона, школата, базата – правилно!

Имаше и спорни разходи като няколко хиляди лева заплата за акулата Шарки – талисмана на Черноморец. И една дузина чужденци с недоказани качества. Резултатите не гвореха в полза на Балъков. С подобен бюджет Черноморец трябваше да се бори за титла, а треньорът все повтаряше за петгодишен план.

Днес копие на онзи проект е Лудогорец, който не може да бъде спрян три години от конкурентите в „А” група.

Две години в Бургас не успяха да стигнат дори но евротурнирите, което доведе до ново уволнение на Балъков. Въпреки че официалният мотив бе раздяла по взаимно съгласие.

И отново половин година без работа, когато се обади Хайдук.

Българската легенда бе призвана да спре доминацията на Динамо (Загреб). И това не се случи.

Отборът от курортния град отново остана втори, а малко преди края на сезона последният в Бундеслигата Кайзерслаутерн реши да се обърне към Балъков. Отново Бундеслигата! Голямата мечта на Бала се осъществи. Но... плановете на лаутерите и на треньора се оказаха различни. Балъков няма вина за изпадането на славния клуб, пое го на командно дишане. Бала започна да стяга проект за втора Бундеслига. Само че до него въобще не се стигна и Кайзерслаутерн го уволни.

От това лято Балъков е треньор на Литекс.

В може би един от последните шансове да покаже, че великият футболист се е научил не само да играе, но и да ръководи. Резултатите на ловешкия клуб обаче са меко казано незадоволителни.

Странно бе и едно от изказванията на Балъков след поредна загуба като гост: „И аз не знам защо играем така!”.

Не звучи нормално от устата на треньор дори на аматьорски клуб. Все още търпението на Гриша Ганчев не е изчерпано. От време оно се знае, че бизнесменът обожава да бие Левски. В събота има още една възможност.

Балъков се слави с положителна статистика срещу „сините” още от времето си в Черноморец. В Ловеч този сезон Левски вече падна с 0:3, но минаха прекалено много трънливи двубои след това. В търсене на магията си Балъков трябва да търси победа и на „Герена”. За да не отиде пак на борсата като новогодишен подарък.

Ганчев многократно е доказал, че лесно и без сантименти се разделя с легенди. За справка – Христо Стоичков, Любослав Пенев, Стойчо Младенов, Димитър Пенев, Любко Петрович...