Ди Мария: Трансферите ми преминаха от 35 топки до 75 млн. евро

Седмицата премина под знака на Шампионската лига, но вместо да е на някой от големите стадиони в Испания, Германия или Италия, Анхел ди Мария е в провинциалния си хотел в хладния и дъждовен Чешър.

Последна суперзвезда на Юнайтед и най-скъпият футболист във Висшата лига, купен за 60 млн. паунда, изглежда като играч, който поне за момента не е на точното си място.

Само преди месец бе архитектът на Реал за Десетата, а сега дори не гледа мачове от евротурнирите.

"Не гледам европейски мачове. Предпочитам да играя с дъщеря си, което е по-важно", споделя звездата.

Ди Мария не е лекомислен.

Дъщеричката му Миа се роди близо три месеца преждевременно, през април 2013 г., и за известно време шансовете ѝ за оцеляване не бяха добри. За малката Миа е и жестът "сърце" след всеки гол на аржентинеца. На въпрос за състоянието на детето, лицето на Анхел се озарява от усмивка.

"Тя вече е добре и е много щастлива. Тя беше в болница за два месеца, но след това нямаше никакви по-нататъшни проблеми, слава Богу. Така че наистина сме страхотно и сме щастливи да бъдем тук в Манчестър. Мисля, че след това, което се е случи с дъщеря ми, осъзнах, че няма нищо по-важно от това. Просто човек трябва да бъде с децата си в тези трудни моменти, като този, който изживяхме около нашето момиченце. Така че не се тревожа за евротурнирите. Знаех, когато дойдох в Манчестър, че няма да играя в Шампионската лига през първия си сезон, но дойдох с надеждата да помогна на новите си съотобрници да се завърнем в надпреварата още в следващото ѝ издание. И мисля, че това ще се случи."

Анхел е на 26, но изглежда по-млад. На терена е видимо щастлив, а добрата новина за него е, че до момента избягва контузиите на английска земя.

Подобно на много чуждестранни играчи, особено нападатели, в първия си сезон във Висшата лига, Ди Мария започна експлозивно, но впоследствие формата му спадна.

Вече около два месеца е без гол...

"Не се притеснявам за това. Мисля, че нещата са добре, откакто дойдох тук. Бележа голове и правя асистенции. Имаше един или два мача, в които не играх на същото ниво, както в началото, но... Е, предполагам, че това е съвсем нормално, докато свикна напълно, нали? Истината е, че съм доволен, че съм в Манчестър. Да бъда тук е нещо много важно за мен, така че от тази страна на нещата, съм много щастлив. Останалото ще дойде."

Физическата издръжливост на Ди Мария не е под съмнение. Докторите препоръчват на родителите му да го запишат на спорт още на три годинки, когато изглежда доста обезпокоено дете. Запитан за контузиите, които връхлетяха Юнайтед като ураган през този сезон, аржентинецът се усмихва и прокарва интересна теория.

 "Според мен, проблемът е първо в главата, а след това в начина, по който се подхожда към него. Аз съм фокусиран върху играта и просто не мисля за това", категоричен е Анхел.

 "Също така мисля, че контузиите може да са просто резултат от лош късмет. Мисля, че правя достатъчно, за да избягвам травмите и да се грижа за себе си. Да се надяваме, че нещо няма да се обърка. Има футболисти, които трябва да тренират много повече, за да се справят с физическата страна на нещата. Опитвам се да го карам по нормалния начин и нещата обикновено се нареждат сполучливо за мен. Така че не съм много притеснен за това.

Понякога трябва да избягваш съприкосновението, така че да не те ритнат. Но така или иначе, трябва да се свикне. Зависи и от начина, по който се развива мачът. Не става въпрос само за една красива игра. Реалността е, че има твърди влизания и сблъсъци, с които трябва да се свикне и които понякога те вадят от строя."

И отново се връща на детството си. "Докторът не е казал, че трябва да се занимавам точно с футбол. Препоръчал е спорт, за да се държа по-спокойно вкъщи. Но топката беше винаги до мен и имаше футболен клуб само на няколко пресечки от нас, така че видът спорт бе предопределен. Започнах да тренирам, но това не произведе нужния ефект и аз продължих да чупя и да правя бели вкъщи", откровен е футболистът.

Роден в Росарио, на 180 мили северно от Буенос Айрес, Ди Мария е открит за футбола от местния клуб Торито преди да навърши 4 години. Малко по-късно прави стъпка нагоре към далеч по-популярния Росарио Централ, който "плаща" за него 35 топки.

Ди Мария

"Всичко започна с 35 топки, после с 6 млн. евро, които плати Бенфика, после с 30 млн. евро от Реал, за да се стигне до 75 млн. от Юнайтед. Определено това е много повече, отколкото съм очаквал. Мисля за семейството си, усилията, които съм положил и за самия себе си, осъзнавайки, че работя за това още от дете."

Tweeeet me!

Не мисля, че краят на кариерата ми е близо. Вярвам, че ще продължа да работя и да се развивам, за да съм уверен, че все още мога да играя за най-добрите клубове в света. Само на 26 съм и имам още много да дам на клуба си и още много работа за вършене."

 Ди Мария преминава в Бенфика на възраст от 19 години

Но още преди трансфера животът му вече препуска. Домашните и футболът се налага да останат на заден план, за да работи във фамилния въглищен двор.

 "Ходех на училище сутрин, а след това, когато се прибрах у дома, помагах на татко с въглищата. Имахме място зад къщата, където ги складирахме. Около 15:30 яхвах колелото и отивах на тренировка. Не беше лесно, но когато си луд по футбола, го правиш."

Трудът в миналото не остана невъзнаграден. Показва го не само икономическата страна - от 35 топки до 75 млн. евро, но и признанието, което получава Ди Мария. Той вече е сред стълбовете на Юнайтед заедно с Давид Де Хеа, Дейли Блинд и Уейн Рууни.

Капитанът бе попитан да избере мечтания си отбор от петима съотборници и Ди Мария е първият му избор. "За мен това е огромна чест", заявява аржентинецът по този повод.

"Да играя с Уейн е удоволствие и гордост. Бях на около 15, а той вече беше в Юнайтед. Възхищавах му се и исках да съм като него. Той, Гигс и другите в Юнайтед - за мен е чест да съм в един отбор с тях. Рууни е на топ ниво. С него се разбираме така, както се разбираме с Меси в националния отбор или пък както се разбирахме с Кристиано в Реал", завърши Ди Мария.