ЦСКА и Левски като Макс и Мориц

Макс и Мориц – симпатичните палавници на Вилхелм Буш, не спираха да се забъркват (изобретателно) в ситуации.

ЦСКА и Левски са техни прототипи, за щастие на всеки, който иначе проклина колко скучен е футболът ни.

Кое му е скучното?

Такава забава, каквато се случва през тази седмица, хората в другите страни със свещ я търсят. Истерията около мача в Коматево в неделя е направо с размерите на НДК, а има поне три гледни точки, през които да я погледнем.

Първо, слушаме хитове от рода – „да има феърплей”, „нека всичко се реши на терена” и т.н.

В прав текст

Благородно, но ни е ясно, че отдавна не всичко се решава така.

Tweeeet me!

Благородно, но ни е ясно, че отдавна не всичко се решава така.

Колко пъти за последните 20 години гледахме филма „дай ми купата, на ти точките за титлата”?

И между колко отбори? Почти не остана такъв, който да не е засяган поне веднъж за две десетилетия в очевидно уредени мачове, стратегически полягания и гонене на интереси чрез погазване на феърплея.

Така че – дотук с лафовете към Ботев и ЦСКА да играят феърплей.

Ще играят, както им диктува интересът.

На Ботев той е ясен – победа. Мястото в топ 6 може да спаси клуба от фалит и отнемане на лиценза.

Виж при ЦСКА нещата са сложни...

Когато четеш цяла седмица, че имало дилема дали да играеш за точките или да пуснеш мача, за да прецакаш вечния враг, в главата ти неизбежно се загнездва мисълта кое е правилно.

Тънкият психологически момент е в в такъв случай чужденците да са далеч от такива помисли, защото за тях ЦСКА – Левски е просто един мач, на който има малко повече публика от другите. Но...

Явно и те вече знаят. За 6 месеца Сержиу Буш научи хаштага с обидната конфигурация от три думички, от които втората е „за”, а третата „Левски”. Тончи Кукоч също редовно я използва във facebook. Те знаят кой е врагът.

Конкурентът за титлата може и да е Лудогорец, но мишената е друга.

Та без съмнение по пътя към стадиона всеки играч ще има в главата си колебания какво е редно, какво е добре и какво му диктува съвестта.

Ако четем заглавията тази седмица, думата феърплей става още по-абсурдна.

Видяхме ретро материали за куп дадени и взети (зависи от гледната точка) мачове през годините. Томас Лафчис откровено призна, че Левски легнал на Локо (Сф,) за да не стане ЦСКА шампион през далечната 1978 г.

Всички помним какво направиха армейците през 1999-а.

Епично 2:0, 2:3 от Литекс, титла за Ловеч, купа на „Армията”. Интересът тогава продиктува ЦСКА да го стори, не толкова омразата към Левски. Без купата нямаше да има евротурнири...

Четем материали в печата и из сайтовете за тези случки, които вече никой не нарича дори и спорни и съмнителни. Те са ясни.

Тотално погазване на феърплея, което вече и участниците в него признават.

Е какво искаме тогава от мача в Коматево? Правено е и ще бъде правено винаги, когато и двата отбора имат интерес. Дано в неделя се окаже, че бъркаме.

Но историята подкрепя тезата, че когато и двата тима искат един мач да завърши по определен начин, той завършва точно така.

Психологията на българските отбори е такава, ясно е.

Навиците да идеш при отбора, който има за какво да играе, и да му поискаш пари, за да паднеш, бяха придобити още в края на 80-те. Преди два сезона Славия си поиска от Левски, но не получи.

В последния кръг тогава „белите” учудиха света и спряха „сините” за титлата, но публична тайна е, че това стана след отказ от Левски да даде някой лев и съперникът да не се напъва. Феърплей? Подценяване на опасността, по-точно казано. Батков сигурно съжалява и до днес за спестените стотина хиляди лева.

Най-хубавото е, че фолклорът между ЦСКА и Левски не спира да обогатява футбола ни.

През този сезон се родиха лафове за Зимбру и Монтана от „сините” след срамните отпадания на врага в Европа и за Купата на България.

Появиха се видеа за шестте поредни победи на армейците, с уникално подбрани мелодии, както и хитът от тази седмица – „Седморката на Блейк” пак тръгвал по екраните... Намек за оставането на Левски под чертата като седми в „А” група.

В понеделник животът пак ще си потече нормално и ще ни вълнува дали съседът не ни е запушил на паркинга или откъде идва течът по тръбите. Но дотогава Макс и Мориц на футбола ни отново владеят ситуацията. Добре че са те – да има непрестанна интрига и извор на фолклорни изблици от неизвестни интернет творци.

Оставаше и футболът да е малко по-добър...