(Не)футболният изпълком

Президентът на БФС Борислав Михайлов е гневен. В интервю пред БНТ се разпали, че бил виновен дори за неправилно изпълнени тъчове.

Михайлов откри Америка преди 20 години на Мондиал'94, а не сега с тъчовете. Сопва се и бяга от кардиналната си вина. А тя не е никак малка!

БФС е управляван от абсолютно нефутболен изпълнителен комитет.

Някой ще каже – там има представители на четвъртити в света, начело с президента.

Нека да анализираме работата на изпълкома, започвайки с Михайлов.

Не е нормално президентът на една футболна федерация да ходи само на мачове на националния отбор!

Разбира се, Боби не е длъжен да наема хеликоптер за по няколко двубоя на ден. Но би трябвало поне по веднъж на полусезон да е посетил всички стадиони в „А“ група, да не кажем и някои от „Б“. Тогава може щеше да види състоянието на ст. „Бончук“ и броя на тоалетните, терена на стадион „Тича“, атракцията в Хасково.

Така че никой не го обвинява за тъчовете, а за липсата на съпричастност към наистина важни проблеми.

Същото се отнася за Йордан Лечков, Емил Костадинов и Наско Сираков.

Първият вицепрезидент от Сливен се определи като човека на ЦСКА в изпълкома.

Колко мача Лечков изгледа на стадион „Българска армия“? Да не говорим, че там играе и племенникът му Иван Стоянов. Или е бил на друг стадион?

А Сираков пък е отговорник за цялата „А“ група. 

Въпрос

Как Сираков отговаря за А група, след като не ходи на стадионите?

Tweeeet me!

Костадинов също не е забелязван вече дори на „Армията“, където е меко казано недолюбван.

Изключваме повдигнатата от Любо Пенев тема за правописните грешки, за обществото би било интересно да прочете собственоръчно написания анализ месец по месец за работата на Данчо, Емо и Наско в полза на българския футбол през 2014 година.

След като футболните хора в изпълкома бойкотират, то какво да кажем за останалите.

Може би най-често можем да видим вицепрезидента Михаил Касабов. Членът на общото събрание на Байерн е докарал много пари в касата на БФС.

Уважаван е и във ФИФА, и в УЕФА. И към него забележките са най-малки – просто се занимава с международната дейност, където е най-силен.

Автомобилният бос Атанас Фурнаджиев винаги е до... Михайлов. Съответно не и на стадионите в България.

Стигаме до клубните президенти. Кирил Домусчиев, Гриша Ганчев, Венцеслав Стефанов, Николай Гигов и Марин Митев не ходят винаги дори на своите отбори, камо ли на други мачове.

И идва въпросът – като членове на изпълкома не трябва ли да мислят и милеят за цялостното развитие на българския футбол или просто за своята лична кауза?

У нас най-много се говори за потъпкване на феърплея. По какъв начин тези мастити бизнесмени демонстрират, че го бранят?

С отсъствието и скандалите показват, че модерната дума задкулисие царува с пълна сила във футбола ни.

Присъствието в изпълкома на кмета на Созопол Панайот Рейзи и на шефа на бензиностанции ОМВ Петър Величков са с неизяснени функции в централата. А и едва ли някой ще ги познае, ако са на футболен мач у нас.

14-ият елемент Румен Вълков си отговаря за аматьорския футбол.

Как звучи само!

То професионалният ни е сведен до аматьорско ниво, така че по-добре да не дълбаем при истинските аматьори.

Това е изпълнителният комитет на БФС. 14 души на обществени начала и никой не носещ отговорност...