Къде са новите Стоичков и Бербатов?

България все още произвежда талант, но не го развива и продава правилно

Стефан Иванов 08:15 ч., 26 Март 2015

2194

Getty Images

През 90-те години златният български отбор бе повод за анализи из европейските медии. Откъде толкова талант, играчи на Барселона, Спортинг, Порто, Байерн, Хамбургер – дошли от една малка държава, която при тяхното избуяване даже беше още в комунистически режим.

Е, имахме ги.

Факт

През 1994 г. на световното не взехме Илиан Илиев, играч на Бенфика и футболист с качества, които днес биха го направили неоспорим №1 на „А” група.

През 1994 г. на световното не взехме Илиан Илиев, играч на Бенфика и футболист с качества, които днес биха го направили неоспорим №1 на „А” група.

Да не кажем, че биха му дали трансфер в отбор над средното ниво на Европа.

Но сред какви футболисти израсна той?

Всяка година в последното десетилетие на 20-и век Левски и ЦСКА вадеха поне по един играч в сериозен тим, след като преди това обикновено го дърпаха от някой от основните центрове на футбола ни – я Благоевград, я Стара Загора, я Пловдив, където бъкаше от добри играчи.

Последното силно поколение извади ЦСКА, когато събра от Монтана, Враца и Благоевград трите си жокера – Стилиян, Мартин и Бербатов.

Набързо им даде път и ги продаде добре, на правилните места. И те, в съчетание с огромните си качества, се развиха правилно.

Новият век е направо гробница за таланти.

Да излезе млад играч от родния футбол и да се развие добре, да стигне върховете... Няма начин.

Юношите

И на ниво под първия тим е трудно да се видят някакви супер надежди, от които да чакаме велики неща.

Антонио Вутов се развива сравнително добре в Удинезе, вече е на 19 и може да стане играч за първия тим.

Божидар Краев е голяма надежда на Левски, бе на проби в 2-3 сериозни отбора, но... Засега си е в синьо.

Милен Гамаков, на 20 години от Ботев, показва отлично израстване този сезон и дори бе повикан от Петев за контролата с Румъния. Но да видим докъде ще стигне, при условие, че клубът му е закъсал финансово и е готов да приеме първата оферта. А точно тук е тънкият момент – продажба на точното място, а не на всяка цена.

Друго такова име е Кирил Десподов от Литекс, който е на 18, но вече влиза в мачове от „А” група. Ловеч поне със сигурност знае къде и как да продава, та за това момче можем да не се притесняваме в това отношение. Остава и талантът и упоритостта да му стигнат, за да извърви големите крачки нагоре.

И накрая – за един талант, който е на път да се провали.

Антон Карачанаков изгуби пътя, а вече е на 23. Изгря в ЦСКА, направи добри неща, разви се донякъде и ... преди да стигне до крачката с точния трансфер, напусна клуба. Сега се чака да играе из изпадащите отбори в Русия, но... за там често билетът е еднопосочен. Няма път обратно за сериозния футбол в Европа.

Ивелин Попов бе голямата надежда на последното поколение, както и Валери Божинов, който пък имаше късмета да не е учен на футбол у нас.

Но... и двамата минават зенита на кариерите си, без да са стигнали дори подножието на върха.

И надежда от нийде взорът не види, ако можем да си позволим да посегнем към Вазов цитат.

В настоящия национален тим ситуацията е такава – има няколко момчета до 23 г, което се смята за предел на графата „надежда, бъдеще”.

Близнаците Георги и Илия Миланови (22 г.) са от академията на Литекс (разбира се), която дава уроци как се правят нещата. Георги е в ЦСКА (Москва), където стана шампион, играе редовно и опита от каймака на футбола – Шампионската лига.

Историята обаче сочи, че от Русия трудно правиш трансфер в голям западен клуб, освен ако не си впечатляващо по-добър от останалите.

Руското първенство е силно и пълно с пари, но има и свойството да абсорбира, да пригодява играчите към специфичния си стил. Затова на Миланов му трябва или бързо отделяне от там, или ще остане дълго в Москва. Не е лошо – над средното европейско ниво, със сигурност.

Брат му все още е в Ловеч, като надеждите са бързо да излезе от там, но засега без успех.

Пак в Ловеч намериха и Кристиан Малинов, на 20 години и любимец на треньора Красимир Балъков. С контактите на Бала в Германия, това е пътят за халфа, който бе харесан и извикан от Петев в националния.

Дано стане по-бързо, за да има надежда на поне още един полузащитник в сериозен отбор.

Симеон Славчев (21) тръгна по този път и премина в Спортинг, но се оказа, че крачката бе твърде голяма твърде бързо. Момчето не игра, сега е преотстъпен в Болтън, където също не влиза.

А спиралата на футбола бързо може да те пусне надолу, ако не успееш да се закачиш на място, където да играеш редовно.

Ивайло Чочев прави съвсем приличен първи сезон в Серия А, където записа и мачове като титуляр за Палермо. На 22 години момчето изглежда променено и физически, а несъмнено – и като манталитет.

Това е шансът му, освен това е и в клуб, където младоците са налагани без никакъв страх. Примерите са Паоло Дибала, един от най-големите таланти на европейския футбол и новоизлюпеният италиански национал Франко Васкес (иначе уругваец по рождение).

И двамата изгряха в последните 18 месеца именно в Палермо.

Добавяме Георги Терзиев на 22 г. и вече наложен в Лудогорец, и ... това е. В националния отбор други играчи до 23 г. няма. Говорим за списък от 22-ма футболисти, разбира се. Не е ненормално да се заложи на по-опитни.

Въпросът е, че сред тях не се откроява някой, който предстои да направи голямата крачка към слава и високо ниво.

За статут на звезда – да не говорим.

Димитър Бербатов Национален отбор Христо Стоичков