Стадионите – революция за футбола
У нас построихме два нови за 25 години – в Бургас и Созопол
Футболът ни определено има нужда от рестартиране.
От някакъв импулс, който да оздрави и финансово, и структурно играта, клубовете и основата. И да върне разрушеното доверие в любимия спорт на хората.
Революцията тръгва от базата и стадионите. Това доказаха Германия и Англия през последните 30 години. По пътя им вървят повечето европейски държави, а когато казваме – да, но тук е България и икономиката не го позволява, да помислим пак.
В края на 80-те години английският футбол имаше нужда от ново начало. Хулиганизъм, ниска посещаемост, гарнирани с изхвърлените от турнирите отбори.
Играта бе в рецесия, макар и само за стандартите на лигата там, които са високи.
Interactive quiz: can you identify the football stadiums from the old (and then new) photos? http://t.co/34wD8ZLhDt pic.twitter.com/1MWakxL2yO
— Guardian sport (@guardian_sport) April 2, 2015
Новите стадиони, наложени от медията, наляла луди пари във Висшата лига „Скай”, промениха вида на футбола. Изстреляха в космоса приходите на клубовете, измениха културата на гледане на мачове. При това не всички клубове построиха нови арени, някои просто бяха модернизирани.
И ако това не бе революция, то Германия, закъсала сериозно в края на 20-и и началото на 21-ви век, с фалиралия Кирх Груп и клубове на ръба на бездната, направи именно това.
За Мондиал 2006 бяха построени 12 напълно нови стадиони от непознатия до тогава клас Суперстадиа, които струваха общо 1,9 милиарда евро. 30 процента от сумите набавиха общини, местни и централни власти.
8% дадоха клубовете, а другите дойдоха от фирмите, проектирали и построили стадионите. Сключиха се контракти за разпределение на приходите, а новите модерни арени станаха домове на запалянковците.
Клубове като Айнтрахт и Шалке утроиха приходите и средната си посещаемост, а в градовете настана бум на артикули и любовта към отбора бе преоткрита през призмата на един красив нов дом с невероятна акустика и близост до играта.
Стадионите са места за социален контакт, за изкарване на целия мачдей – термин, който Англия въведе още през 90-те.
Хем имаш чудесна събота със семейство или приятели на стадиона сред бири, магазини и песни на отбора, хем помагаш с немалка сума на клуба си.
В момента модерни стадиони строят Малатия (втора турска дивизия!), Риека (далеч не най-големият клуб на Хърватия), както и Гибралтар – малката скала, на която доскоро футболът бе просто любимо занимание на децата по улицата. Националният стадион там ще е супермодерен и за 8 000 зрители.
В България за 25 години след смяната на системата за управление, имаме два изцяло нови стадиона.
В бургаския квартал „Лазур” се появи още през 90-те, като ни изглеждаше страхотно модерен за времето си. Но и той не е в крак с най-новите тенденции.
Другият е в Созопол и на него ще има мачове от Евро 2015 за юноши. За 3000 души, малък, но – нов.
Rijeka’s Brand New Stadium to be Unveiled http://t.co/XDWnfPg4F8 pic.twitter.com/mkXS6MepBc
— CroatiaWeek (@CroatiaWeek) July 11, 2014
Останалото е проекти, вероятно поне 20, които видяхме от Левски, ЦСКА, Славия, Ботев, Локо (Пд)... Стадионът на Ботев го няма, но нов засега не се очертава да има. Инвеститорът, който го започна, вече не е собственик на клуба. Първата копка на стадиона на Черно море бе направена преди години, но втора няма.
Левски строи три години един сектор, а и дори само с неговата поява „Герена” ще усети промяна в приходната част на бюджета.
Лудогорец и Литекс направиха сериозни ремонти на съоръженията си, като това в Разград ще има още модерен вид през май, когато и новата трибуна ще е готова.
Но това не са Суперстадиа, а места за игра на футбол.
Революцията в играта ни би дошла от стратегия на държавата и привличането на компании-инвеститори и строители, които да търсят възвръщаемост по немския модел. Такъв се появи за стадиона на Славия, но бързо подви опашка, подгонен от... незнайно какво, но можем да се досетим. Тук системата дай, за да получиш, стряска бизнесмените от нормалните страни.
Това трябва да е стартовият бутон. Останалото са пари, изтекли из джобовете на Моци, Соарес или Гикиевич, както и стотици знайни и незнайни герои, оставили своята следа с някой гол или силен мач, но не и положили камък върху камък за някакъв прогрес на играта върху територията на България.
А ако пресметнем каква инвестиция са тези герои... и колко стадиона можехме да имаме за тези години...
По-добре да си пуснем канала, който предава Бундеслигата, и да затворим калкулатора.
0 коментара