Да закрием професионалния футбол

Българският футбол е на ръба между професионален и аматьорски в най-голямата криза, която играта у нас е виждала.

Отборите, които са регистрирани с т.нар. професионален статут, са колкото за една и половина дивизии, и то с много условности.

А и те едни професионални клубове...

В „Б” група заплатите на играчите са като на средно добри специалисти в средно добро предприятие. Там повечето тимове играят за чест и слава и оцеляват, просто за да ги има като обществено явление в съответния град.

В „А” група имаме Марек и Хасково, които играят с пари, получени от ден до пладне – тук някой транш от тв права, тук някакви 50 000 лева, сипани от някой да се спре някой друг...

Приходите от билети са пренебрежимо ниски, изобщо - мизерия. Играчите взимат заплати на няколко месеца веднъж.

Славия съществува само заради добрата воля на Младен Михалев и Венцеслав Стефанов, който поддържат отбора с неголеми дори за родните стандарти пари.

2-3 милиона на година е бюджет, с който точно можеш да съществуваш. Нищо повече.

С него или без него... ефектът ще е същият.

Локо (Пд) и Ботев са в ръцете на феновете си, които събират дарения и плащат билети, за да издържат играчите и персонала. В Ботев тръгнаха процеси на европеизиране на школа, база и стадион, но... бяха пресечени от ситуацията със собственика.

Сега фен обещава апартаменти на играчите на Локо, ако спечелят купата. Търсат се пари по сметки за плащане на задължения по лиценза. Организират се акции из градовете, едва ли не – ходи се с кутии с процепи, за да спаси някой лев отбора.

Левски и ЦСКА нямат пари за нищо, карат я на заеми, които с лихвите само усложняват положението и удължават агонията.

Ако не играят евротурнири, още една година от календара отива за трупане на задължения без свеж приход.

Литекс и Берое са добре, стабилни – но без големи заплати и амбиции. Локо (Сф) изтърпя голяма немотия, а и базата е пълна разруха, но отборът бута на мускули.

Всичко това може да наведе БФС най-накрая на мисълта, да тръгнем обратно на това как крачи футболът в Европа. Бидейки държава на обратностите, това може и да се окаже печеливш ход. Там тв правата постоянно вдигат мизата, стадионите и клубовете стават все по-луксозни предприятия, билетите поскъпват, звездите взимат милиони...

Ние можем да се обърнем към основите.

БФС да премахне лицензионните изисквания и клубовете да си станат аматьорски. Всеки ще може да събира 20-ина младежи по един път на ден да тренират, в събота да играят.

Положително доста хора ще ходят с кеф на мачовете им и от билетите ще се събират пари за надници – не заплати. Примерно – по 200 лева на мач, плюс премия за голмайстора. Няма да има празни стадиони, а по 4-5 хиляди лева от билети ще се събират с лекота, че и ще остават за седмичната издръжка между мачовете.

Ако някой изпъкне, идват да го вземат от чужбина, издаваме му професионален лиценз и той отива в „нормалния футбол”. Като видят здрав отбор, местните бизнесмени ще извадят по някой лев, постепенно клубът пак ще стане професионален и здрав финансово.

Държавата може да опрости дълговете на клубовете към институциите, жест, който вече е правен в Турция в края на 80-те години и то за далеч по-големи суми от нашите.

Така всички започват начисто. Кирил Домусчиев ако иска, да си купува бекове за по 1,5 милиона евро, нека бие всички с по 10:0, но останалите ще си правят интересно и оспорвано първенство. И хората с удоволствие ще ходят да гледат истински футбол. Като в махалата.

Няма смисъл и да имаме представители в евротурнирите, защото там само Лудогорец ще има някакъв шанс.

Поне за 3 години спираме и това.

И кой знае – или ще полудеем като се събудим, или пък наистина вече няма накъде.

Със задължения, надхвърлящи границите на разбираемото, с постоянни далавери около мениджъри, анонимни играчи от бананови републики и смешен футбол (но професионален), прогонихме от стадионите хората, заради които уж тази игра съществува.

Между другото, доста хора, кичещи се с титли като „импресарио” или „агент”, и хранещи се около играта, ще останат без работа при такъв модел. По-заядливите от нас биха казали, че дори само заради това си струва!