Новите правила на играта

Така най-кратко могат да бъдат определени промените, които Международния олимпийски комитет направи по отношение на процедурата по кандидатстване за домакинство на олимпийски игри и броя и вида на включените в програмата спортове.

„Като цяло това ще направи игрите не толкова скъпи и по-адаптивни по отношение на включваните спортове в програмата”, анализираха експертите на агенция „Асошиейтед Прес”.

Всъщност промените са част от предложенията на президента Томас Бах наречени „Олимпийски дневен ред 2020”.

След тяхното гласуване системата на олимпийските игри преминава от „базирана на спортовете програма към базирана на дисциплините програма". Това означава, че в програмата на игрите ще могат да бъдат включвани различни спортове, като предложението за това ще идва от Организационния комитет.

Трябва да бъде спазено едно единствено условие – спортовете да приемат и изпълняват Световния антидопингов кодекс.

Одобрението за участието на спорта в олимпийската програма ще идва от изпълкома на Международния олимпийски комитет след всяка проведена олимпиада и най-късно до три години преди следващата олимпиада.

Създава се ядро от основни спортове, които ще бъдат част от Зимните и летни игри, а към тях се прибавят допълнителни такива.

Ядрото обаче не може да включва по-малко от 25 вида спорт.

Ограничава се и броят на участващите атлети – до 10 500 състезатели, спорещи за 310 комплекта медали на летни игри и до 2900 състезатели и 100 комплекта награди на зимни игри.

Всичко това означава, че домакините на следващите летни олимпийски игри в Токио, например, могат да се опитат да включат в програмата бейзбола и софтбола, извадени след Пекин 2008.

И двата спорта обаче са много популярни в Япония.

Спортове като скуош и карате също разчитат на тази възможност, зада попаднат в програмата на игрите в Токио. „Това е голям пробив. С твърдото ограничение от 28 спорта олимпийското движение бе малко като в задънена улица. Това ни осигурява гъвкавост, от която определено се нуждаехме”, коментира канадския представител Дик Паунд.

Според другата промяна, гласувана в първия ден на сесията състезания вече ще могат да се провеждат и извън града или дори страната, определени за домакин на игрите. До подобна идея се стигна след като стана ясно, че шест от кандидатите за следващите зимни олимпийски игри – през 2022 се отказаха заради финансови трудности. В битката останаха само Пекин и Алмати, Казахстан.

Разбира се тя срещна и много противници, които смятат, че така би могло да се загуби особения дух и атмосфера, които се създават в олимпийското село тогава когато градът-домакин е само един. Като контрааргумент бе използван и факта, че това ще създаде допълнително неудобство на състезателите, тъй като те ще пътуват повече, което пък може да увеличи разходите им.

„Определено съм притеснен, защото с възможността някои състезания да се провеждат в други градове или дори в съседна държава, ще се загуби уникалния характер на игрите”, мотивира се швейцарският представител Денис Освалд.

В прав текст

Новото правило обаче прави системата по-евтина, по-гъвкава и атрактивна за привличане на бъдещи кандидат-домакини.

Tweeeet me!

Желаещите до този момент със сигурност са били стреснати от цифрата 51 милиарда долара, която се сочи като разходи на града домакин на последните зимни олимпийски игри – Сочи.

Новата система обаче ще позволи на бъдещите кандидати да обсъдят предварително плановете си с МОК и да приспособят игрите към собствените им възможности, при това на достъпни цени, смятат анализаторите.

За да снижат разходите градовете ще могат да разчитат на вече съществуващи съоръжения в техни съседи. Вицепрезидентът на МОК Джон Коутс обаче заяви, че разглеждането на кандидатури, включващи домакинство на градове от съседни страни ще се осъществява само в „изключителни случаи”. Той допълва, че идеята трябва да бъде коментирана още в ранната фаза на кандидатстването за домакинство и че ще трябва да получи одобрение от Изпълнителния комитет на МОК.

„Компактността на кандидатурата винаги ще бъде за предпочитане”, обяснява Коут.

„Цената и времето, за което състезателите стигат от олимпийското село до стадиона или залата трябва да са релевантни, но всичко трябва да бъде преосмислено и съобразено и с разходите на организаторите, за които ще бъде по-евтино да използват вече съществуващи съоръжения вместо да строят нови”, допълва вицепрезидентът на МОК.

Любопитно е, че въпреки изказаните преди това притеснения всички членове на МОК подкрепиха идеята при гласуването и промяната бе приета единодушно. „За” гласуваха всички 96 членове на олимпийското семейство.

Така пътят към съвместните кандидатури на Чили и Аржентина за летни игри или на САЩ и Канада за зимни игри, например вече е открит. Големият въпрос остава как МОК ще гарантира безпристрастност при избора ако ще се провеждат първоначални консултации с кандидатите за домакинство?И може ли наистина олимпийския комитет да избира практични кандидатури пред грандиозни такива, които му позволяват да завладява нови територии?

„Това е голямото предизвикателство пред Томас Бах. Никак не е лесно да се променят навиците. Би трябвало обаче да се оценят усилията му да го направи. Какво ще се случи обаче никой не може да каже”, коментира италианския представител в МОК Франческо Ричи Бити.

Въпросите определено са повече от отговорите. Ясно е едно – олимпийското семейство опитва да запази водещата си роля.

Дори с цената на големи реформи.