Развръзка по италиански

Тези дни се навърши четвърт век от един от най-скандалните моменти в историята на италианския футбол. През сезон 1989-90 Милан на Ариго Саки води жестока битка срещу Наполи на Диего Марадона.

Дуелът е зашеметяващ, но накрая всичко е решено от една случка на стадиона на Аталанта.

На 8 април 1990 една монета удря по главата полузащитника на южняците Алемао. Епизод, който буди страсти и до днес.

Първенство за милиарди, решено от 100 лири.

Навремето това се превръща в най-популярната шега в калчото. Ето какво се случва в действителност.

Въпросният луд, луд сезон, в който на Апенините се подвизават най-големите футболисти в света – Марадона и Ван Бастен, Матеус и Роберто Баджо, Карека и Клинсман, Гулит и Рийкард, Виали и Барези; който приключва със световното първенство в Италия и с пълен триумф на калчото в евротурнирите – и трите купи са спечелени от представители на Серия А – в крайна сметка опира до една монета, ударила по главата Алемао на 8 април 1990 г. или преди малко повече от четвърт век.

По онова време калчото е толкова силно, че Фиорентина, заела 12-о място в Серия А, стига до финала за Купата на УЕФА, където губи от Ювентус.

Петият в подреждането Сампдория пък печели КНК, а световните звезди мечтаят да играят в италианския елит, докато стадионите са пълни дори в мачовете на борещите се за оцеляване.

Над всички обаче са Милан и Наполи.

„Росонерите“ и южняците водят неумолима борба, точка за точка, като си разменят по една класическа победа с 3:0 у дома. Четири кръга преди края „червено-черните“ водят с една-единствена точица на „небесносините“.

Четвърт час преди края на двубоите в мачовете на кандидатите за скудетото резултатът е идентичен – 0:0. Милан гостува на Болоня, а Наполи – на Аталанта.

Тогава обаче в Бергамо се случва нещо.

Целият стадион крещи обиди по адрес на южняците, а от една от трибуните полита монета, която удря по главата Алемао. Бразилецът пада на тревата и променя историята на въпросното първенство, като отключва няколко години на завист и обиди между двата клуба.

В крайна сметка Алемао е откаран в болница. По онова време в такива ситуации автоматично се присъжда служебна победа с 2:0 за потърпевшия отбор. За щастие, въпросният случай е последният подобен в историята. От този момент нататък Серия А почти не познава служебните победи.

Преди и след решението на спортния съд се случват нечувани неща.

Милан, естествено, подкрепя обжалването от страна на Аталанта.

Тимът от Милано дори наема експерти по четене по устните, които твърдят, че масажистът на Наполи Кармандо казва на Алемао да продължава да лежи на земята, докато футболистът понечва да се изправи на крака.

Правилата обаче са на страната на Наполи.

Играчът е бил наранен и нищо не може да отмени присъдата. Южняците приемат служебната победа като нещо съвсем нормално и не пропускат да изтъкнат, че на мача в Болоня един гол на Маронаро за домакините е пропуснат от рефера. Топката влиза поне на половин метър зад голлинията, но съдията Ланезе не вижда това, тъй като пред него е Франко Барези.

В тези условия федерацията взема соломоновско решение – служебната победа на Наполи е един вид компенсация за съдийската грешка в полза на Милан в Болоня.

Така южняците се изравняват по точки с „росонерите“ и получават импулс, който ги изстрелва до втората титла в историята им.

В предпоследния кръг Милан се срива във Верона, а съдията гони цели трима играчи на гостите, плюс треньора Саки.

По същото време Марадона блести именно в Болоня (4:2) и всичко приключва.

„Росонерите“ са принудени да се утешат „само“ с КЕШ, която печелят за втори път поред.

Този епизод обаче така и не бива забравен, защото короната в Серия А е сякаш тежи повече от европейската. В края на 80-те и първата половина на 90-те г. наистина е по-трудно да станеш шампион на Италия, отколкото да триумфираш на континенталната сцена.

Естествено, случката завинаги остава във футболния фолклор.

Президентът на Наполи Корадо Ферлаино, след като посещава Алемао в болницата, заявява на всеослушание, че играчът не е бил в състояние да го познае.

По-късно обаче един играч на Аталанта, който по същото време се възстановявал в същото лечебно заведение, дава малко по-различна версия на случилото се:

От стаята си чувах как беснее Алемао. Викаше като луд, искаше да го изпишат, крещеше, че нищо му няма.

По ирония на съдбата, две години по-късно Алемао преминава в Аталанта и признава, че е попресилил нещата („Но все пак ме болеше малко“).

Така и не става ясно кой е хвърлил монетата, нито кой я е прибрал и похарчил.

Сигурно е едно – тези сто лири изяждат титлата на Милан.

И един последен щрих. При попадението на Маронаро за Болоня срещу „росонерите“, бърка най-вече страничният съдия, който има най-добра видимост. Въпросният помощник-рефер се казва Марчело Ники и днес е президент на асоциацията на футболните съдии в Италия.