Неприятните уроци на историята

Третата победа на Люис Хамилтън в първите четири старта от сезона във Формула 1 накараха мнозина да вярват, че третата световна титла на британеца е едва ли не напълно сигурна и е въпрос на време той да я спечели.

Логиката казва, че Хамилтън наистина е фаворит №1 за титлата, а пилотът на Mercedes демонстрира, че е по-силен в сравнение с 2014 година и наистина в момента може да се справи с всеки свой съперник на пистата.

Но Формула 1 пази спомени за неприятни изненади, поднесени на фаворитите, които са тръгвали силно, но след това не са успявали да се преборят за титлата.

В 65 пълни сезона в историята на Формула 1 в 22 от тях пилотът, тръгнал по подобен начин накрая на сезона е взимал титлата. И все пак, изключенията не могат да бъдат пренебрегвани.

Предлагаме ви три отлични примера за това, че не винаги началото на сезона подсказва точно какво ни очаква през годината, а главните герои в тях са легендите Емерсон Фитипалди, Ален Прост и Айртон Сена.

1973: Атаката на Фитипалди губи скорост

Звездата на Lotus Емерсон Фитипалди стартира защитата на световната си титла през 1973 година с победи в Аржентина и в домашния си старт в Бразилия.

Джеки Стюърт печели следващия кръг в Южна Африка, но Фитипалди триумфира в Испания и увеличава аванса си на върха на класирането. И дотук.

В следващите 11 старта Емо се качва още 4 пъти на подиума, но записва три отпадания в решителните стартове в средата на сезона и на финала е на 16 точки от новия шампион Стюърт.

1988: Прост става жертва на системата на точкуване

Прост също стартира сезона с три победи в първите 4 старта. Но сезон 1988 е много различен – McLaren доминира и печели 15 победи в 16 старта, а Прост трябва да се справи със своя съотборник Айртон Сена, ако иска да вземе титлата.

Сена печели осем състезания, а Прост – седем. За 16 старта Прост събира 105 точки, а Сена – 94. Но според тогавашните правила за крайното класиране се взимат 11-те най-добри резултата на всеки един пилот. И на финала, с оглед на 11-те най-добри постижения на всеки един пилот, Сена печели титлата с 3 точки аванс пред Прост.

1989: Прост взима реванш срещу Сена

Без съмнение, сезон 1989 е един от най-известните в историята на Формула 1. Отношенията между Прост и Сена се влошават необратимо и двамата стигат до катастрофата помежду им в Гран при на Япония.

Въпреки напрежението в McLaren, тимът се справя добре – Сена стартира лошо годината в Барзилия, но след това печели три поредни победи в Сан Марино, Монако и Мексико. Прост обаче не е много по-назад и редовно печели точки.

В края на сезона Прост има 4 победи, а Сена – 6, но повечето завършени състезания и съответно повечето събрани точки носят титлата на Професора, който завършва сезона с аванс от 16 точки. Това обаче става възможно след противоречивото решение на ФИСА да декласира Сена от Гран при на Япония след удара между двамата.

2015: И все пак, Хамилтън е фаворит

В повечето сезони във Формула 1 лидерът в началото на сезона все пак стига до титлата, което е добър знак за Хамилтън.

Алберто Аскари печели три победи в първите четири старта през 1952 и 1953, когато взима титлите, а Хуан Мануел Фанджо го постига при спечелването на три от петте си титли – през 1954, 1955 и 1957.

По същия начин се представят и Джим Кларк (1963 и 1965), Стюърт (1969), Сена (1991) и Найджъл Менсъл (1992). Михаел Шумахер пък постига това в четири сезона: през 1994, 2000, 2002 и 2004.

И към това трябва да добавим още примери: Деймън Хил през 1996, Фернандо Алонсо през 2005, Дженсън Бътън през 2009 и Себастиан Фетел през 2011. А, да и Люис Хамилтън през 2014.