Връща ли се времето на Големите момчета в тениса?

Неизбежно е с напредъка на спортната медицина, хранителните добавки и развитието на технологиите, вплетени в спорта, звездите да стават по-бързи, по-големи и по-силни. И все пак, една от най-чаровните страни на спорта е умението постоянно да принуждава атлетите да се връщат към основните движения, изпълнения и тренировки.

Точно заради нея има голям шанс двуметров гигант с огромни бицепси, но без особени технически умения да постоянно да се препъва по пътя към върха. Тенисът винаги е заемал челно място сред поддръжниците на концепцията за "красивия спорт" и най-великият състезател в историята на джентълменската игра е неоспоримо доказателство.

Роджър Федерер може и да е сравнително висок (185 см) и безумно атлетичен, но със сигурност 17-те му титли от Големия шлем не се дължат на брутална мощ в ударите, а на факта, че когато топката се докосва до ракетата на Маестрото, зрителите почти могат да чуят музика на корта.

През 90-те обаче, любимо занимание на специалистите беше да се вайкат, че тенисът ще се превърне в игра за огромни мъже, които ще го ограничат до това, кой сервира най-силно и точно. Последното десетилие на XX век ни донесе цяла гернерация от тенис гиганти с безмилостни начални удари като Горан Иванишевич (193 см), Рихард Крайчек (196 см), Грег Руседски (193 см), Михаел Щих (193 см) и Марк Филипусис (196 см).

Но тази група от големи момчета успя да се добере едва до три трофея от Големия шлем, защото властелинът по това време се наричаше Пийт Сампрас. 185-сантиметровият американец остава в история на тениса като може би най-добре сервиращият тенисист на всички времена, но всички помним и неповторимия му хищнически инстинкт на мрежата, гарниран с унищожителни удари от основната линия.

И докато новия век ни осигури още бомбардири от начален удар като неповторимия Анди Родик (188 см), опасенията за "инвазията на гигантите" поутихнаха.

В последните десет години видяхме едва 8 различи победителя от Големия шлем и само трима от тях можем да причислим към категорията на "големите момчета" - Марин Чилич (198 см), Хуан Мартин дел Потро (198 см) и Марат Сафин (193 см).

Триумфите и на тримата обаче са много повече изненади, отколкото константи, а в добавка - Сафин никога не е бил причисляван към сервис специалистите, макар да стигна №1 в ранглистата. И въпреки всички тези факти, опасенията за дълготрайно и буквално вдигане на летвата в тениса се завърнаха от началото на 2015-а.

"Играчите с моя ръст съвсем скоро ще изчезнат от кортовете - призна 175-сантиметровият Давид Ферер в интервю за сп. "Rolling Stone". - Тенисистите се развиват физически и удрят топката много по-здраво. Предполагам, че следващата генерация от състезатели, които ще се борят за върховете ще са с ръст между 180 и 190 см или още по-високи."

Сънародникът му Рафаел Надал също не пропусна темата по време на тазгодишния Australian Open.

"Тенденцията е тенисистите да удрят по-здраво топката и да мислят по-малко, което е проблем - заяви Матадора. - Играчите да имат стратегия за точките, да анализират... Това вече е история. Сега те удрят сервиси с по 250 км/ч,форхендите им също са с подобна скорост и ако пропуснат, просто преминават към следващата точка.

Това е профилът на тенисистите от новото поколение и ние, по-опитните играчи, трябва да се адаптираме. Не знам обаче, дали зрителите ще искат да гледат спорта ни след няколко години. Вече не става дума за талант, а за екипировка, ракети и скорост.

Колкото по-високи са играчите, толкова по-силен сервис могат да изпълняват. Това диктува все повече турнири да се прехвърлят на твърди кортове, където началният удар прави разликата. За мен като зрител това е скучно. Трябва да попитаме феновете дали това е бъдещето на тениса, което те искат а виждат."

Макар Надал да пропусна да спомене конкретни имена е ясно, че погледът му е насочен към младоците в професионалния тур. В първите 150 в ранглистата има цели 7 състезатели, които са на 21 или по-малко години, но средният им ръст и 190 см - Ник Кирьос, Борна Чорич, Лука Пуи, Александър Зверев, Танаси Кокинакис, Кайл Едмънд и Хеон Чун.

Как обаче са се движили тези цифри през годините?

През 70-те Стан Смит (190 см) е малцинство в тенис елита и далеч по-ниските Бьонр Борг (180 см), Джими Конърс (178 см) и Род Лейвър (173 см). Средната стойност за Топ 20 през 1975 г. е 181,7 см, през 1980 г. е 183,9 см, а днес - 188,5 см. Та това е разлика от почти 7 см в средните стойности за последните 40 години!

Борг, Конърс, Макенроу и Иван Лендъл домираха на корта през 80-те и чехът признава, че отношението към високите тенисисти доста се е променило през годините. "Когато аз започнах да играя, хората смятаха, че с моя ръст няма да мога дори да се движа по корта - спомня си 188-сантиметровият Иван. - Сега това вече е предимство в очите на феновете и специалистите."

Разбира се, имаше и бляскави изключения от тенденцията за "порастване" на тениса през 90-те като Майкъл Ченг (175 см) и Андре Агаси (180 см), но Бекер, Едберг, Къриър и Сампрас "следваха" новата мода.

Силните години на Иванишевич и огромният скок в средния ръст на играчите от Топ 20 до 187,9 см през 1995-а отново дадоха повод на специалистите да предвиждат доминация на гигантите, но диаманти като Лейтън Хюит и Гасно Гаудио показаха, колко прибързани са тези заключения.

Все пак, не е възможно да пренебрегнем огромното физическо развитие на тениса.

И макар световният №1 Новак Джокович днес в никакъв случай да не е определян като бомбардир от сервис с чудата физика и безкрайно дълги ръце, през 80-те 188-сантиметровият сърбин щеше да минава за необичайно висок тенисист. Днес той изглежда почти дребен в сравнение с други членове на Топ 10 като Томаш Бердих или пък Милош Раонич.

Вероятно най-разумното обобщение към момента се крие в думите на Фелисиано Лопес:

"Темата е огромна, но е ясно, че днес състезателите са по-силни, сервират много здраво и удрят топката със зверска скорост. Ако тенисът продължава по този път, трудно ще виждаме дълги разигравания, защото играчите са все по-високи, мощни и предрешават повечето точки с началния си удар.

Има много младоци, които залагат на силата, но има и такива, които развиват таланта си. Мисля, че е най-разумно да почакаме няколко години, за да преценим, накъде се е запътил тенисът."