Не разбирате баски? Довиждане тогава!

Гаиска Гаритано е баск. Като повечето хора от тази страна обича Брус Спрингстийн и Бийтълс, съответно - и Ливърпул. Вероятно и Джейми Карагър.

Като всеки истински баск, той няма едно презиме, а цели 8.

Гаиска Гаритано Агуире Уркизу Зубикарай Мадариага Гараминиа Артече е роден в Еускади (Баската държава).

Израснал е в Еускади, където игра и в почти цялата си кариера. Носеше екипа на Атлетик (Билбао), после на Реал Сосиедад, след това на Алавес, а накрая и на Ейбар – все баски отбори.

Той е най-успешният треньор на Ейбар в цялата им история.

Единственият, който вкара клуба в Примера, а говорим за град с 27 000 жители и 5500 седалки на стадиона. На 39 години той получи правото да изживее мечтата и да води малкото отборче срещу грандовете.

Ако не беше треньор, Гаритано щеше да е бертсолари – това са уличните поети, които все още се виждат из баските градове.

Те ти съчиняват стихоплетица за секунди, използвайки билингвистични способности – нещо между местния език и испански. „Много са добри – казва Гаритано. – Нещо като Меси и Роналдо, но с думите, а не с топка”.

В неделя следобед Ейбар загуби с 0:2 като гост на Алмерия, което усложни ужасно положението на отбора. Журналистите се чудеха какво ще каже Гаритано след мача. Отговорът: Много малко, и то без никой да го разбере.

Треньорът седна в креслото за пресконференцията и първият въпрос дойде.

Зададе го репортер на баския тв канал ЕТВ. Разбира се, на баски език. Нормално – баски треньор на баски отбор, който говори свободно баски и иска да е бертсолари... На какъв друг език да го питаш?! И той отговори. На баски.

Който между другото е един от четирите официално признати езика в Испания и няма нищо нередовно в това да се използва на пресконференции.

По същия начин Гаритано отговоряше на баски на въпроси в 65-те си предишни брифинга за сезона. Клубът си има медиен правилник – първо са въпросите и отговорите на баски, а след това на испански.

В Алмерия обаче стана засечка.

„Бай”, започна Гаритано на баски. Това значи „да”. Но тогава треньорът забеляза, че двама местни журналисти се споглеждат и вдигат рамене. Единият се изкашля непочтително.

„Мистер, моля продължете”, опита да укроти ситуацията Хуанжо Морено, пресаташето на Алмерия. И Гаритано опита, но покашлянето пак се чу.

„Проблем ли има?”, запита на висок глас на испански треньорът.

Видът му ставаше заплашителен. „Да, има – не разбираме нищо”, отвърна смело единият журналист.

„Вижте, сеньорес... ”, опита дипломатичност Морено. И тръгна да обяснява, че Барселона идва тук вече 6 сезона поред и техните треньори също отговарят на каталунски понякога...

През това време Гаиска Гаритано вече бе станал и напускаше малката стая.

Погледът, който Морено отправи към репортерите казваше ясно: „Идиоти такива!”. След което опита да съпроводи треньора до съблекалнята на отбора му.

Реакциите в Испания са разнопосочни. Разбира се, има и критики към Гаритано за рязкото му поведение. Но и толеранс затова, че клубът има своите принципи и не бяга от корените си.

Но например мадридският „Марка” написа, че е  нормално журналистите в Алмерия да не говорят баски, „както не го говорят и много от баските”.

Намек за това, че в наши дни повече се парадира с ценности като собствен език в северната провинция.

Но Гаритано гордо отстоява позициите си. Отборът му – също.

Ейбар е на 2 т. над зоната на изпадащите, въпреки че бе осми през есента. За малко отборче от малко градче, това е голяма гордост. И като видите как се държи треньорът им – те са достойни за уважение поне за куража, който не спират да демонстрират в историческия им първи сезон сред големите отбори.