От Пловдив до Гжежов

След 20 дни той ще навърши 23 години. И независимо от факта, че едва е излязал от младежката възраст, Николай Пенчев може да мине за звезда поне на европейско ниво в мъжкия волейбол.

И всичко това след само един сезон, в който ръководството на полския Асеко Ресовия (Гжежов) реши да му гласува доверие.

„Този сезон играх доста и съм благодарен на треньора за доверието, което ми гласува. Мисля, че въпреки възрастта си играх добре и дадох много на отбора. През миналия сезон не играх много, но този за мен беше много успешен”, призна българинът пред полските медии след последния мач за сезона, с който Ресовия стана шампион.

В цифри времето от октомври 2014 г. до април 2015 г. за Пенчев и Ресовия означаваше три финала в трите турнира, които участва – първенство и Купа на Полша и Шампионска лига.

Спечелен бе само един, но за клуба, който бе абсолютен дебютант в Шампионската лига това нямаше значение. Особено като се има предвид, че съперникът бе един от най-титулованите европейски клубове – Зенит (Казан).

Националът остава в Полша и догодина

Николай Пенчев е един от първите национали, който успя да договори контракт за следващия сезон. Дни след приключване на полския шампионат посрещачът и ръководството на Ресовия се разбраха за ново едногодишно споразумение.

„Тук ми харесва.Има страхотни фенове и е истинско удоволствие да се играе пред такава публика”, коментира българинът по повод оставането си в Гжежов. 

„За купата играхме по-слабо и затова загубихме. Трудно е да се запази постоянно високо ниво за дълъг период от време. Най-важното е, че спечелихме титлата, а тя се цени най-много”, обясни самият Николай Пенчев.

Индивидуалните показатели на Пенчев също не са никак лоши – 32 изиграни мача в първенството, 260 отбелязани точки, 31,81% ефективност в атака, 27,94% перфектно посрещане, 31 точки директно от начален удар...

„Със сигурност имам да свърша много работа и ще направя всичко възможно да съм в най-добро състояние. Още на последното световно първенство играх в основната шестица. Сега мога да разчитам на това, че отново ще получа този шанс, но всичко зависи от моето представяне и от това дали треньорът ще ми гласува доверие. Знам на какво съм способен и ако покажа на треньора форма, ще играя”, уверен е Пенчев по отношение на националния отбор.

Със сигурност няма да му е лесно, защото броя на повиканите на неговия пост е сериозен. Валентин Братоев, Тодор Алексиев, Тодор Скримов, Мирослав Градинаров са тези, коиго ще претендират за място в шестицата, също като него.

Потенциала на Пенчев обаче се видя именно на първия турнир под ръководството на Пламен Константинов – световното първенство в Полша.

Същата, в която Ники като че ли се чувства най-комфортно и където успяват да извадят на показ най-доброто от него.

А то хич не е малко и това го знаят всички, които следят изявите му от първия двубой, в който той направи впечатление. Тогава националът бе едва на 16 години, но настоящия треньор на Добруджа Мирослав Живков не се притесни да му се довери като наставник на Пирин (Разлог).

Волейболът е по наследство, защото бащата на Николай – Зарко Пенчев е бивш състезател.

Синът започва в Локомотив (Пловдив), после се прехвърля във Виктория Волей и накрая стига до Пирин (Разлог). Именно това е клубът, в който направи впечатление. И    чрез който още на 18 години се озова в мъжкия национален отбор, а месеци по-късно в италианския Пиаченца.

Престоят в Италия обаче не бе особено успешен, тъй като Пенчев почти не стигаше до основния състав.

Затова посрещачът не се колебае много и още на следващото лято поема друг път – към Полша. Не крие, че е благодарен на треньора си в Италия Анджело Лоренцети и на българите, които е имал за съотборници. Но пък определено не се е чувствал достатъчно комфортно. Нещо, което очевидно не важи за Полша и Гжежов, поне ако се съди по сезоните до тук.