Реал загуби титлата още на 16 ноември
Серията от травми на ключови играчи съсипа „Белия балет“
Реал (Мадрид) каза сбогом на титлата в Испания. Добре де, на теория още има шанс, но всъщност всички знаем, че на практика си е точно така. След вълнуващото равенство 2:2 с Валенсия „Белия балет“ е на 4 т. зад Барса, а може да спечели още най-много 6 т. до края на първенството.
Мадридчани с мизерен актив срещу челниците
Почти сигурно е, че Реал няма да може да догони Барселона и ще остане с празни ръце в Примера дивисион. Една от причините е слабото представяне на Белия балет срещу останалите три отбора в челната четворка.
„Белите“ са спечелили само 4 т. от 18 възможни срещу Барселона, Атлетико М и Валенсия. За сравнение, лидерът Барса има 12 т. от 15 възможни в тези сблъсъци.
Реал срещу челниците
Реал М – Атлетико М 1:2
Реал М – Барселона 3:1
Валенсия – Реал М 2:1
Атлетико М – Реал М 4:0
Барселона – Реал М 2:1
Реал М – Валенсия 2:2
Барса срещу челниците
Реал М – Барселона 3:1
Валенсия – Барселона 0:1
Барселона – Атлетико М 3:1
Барселона – Реал М 2:1
Барселона – Валенсия 2:0
Атлетико М – Барселона ?
Срещу „Прилепите“ мадридчани направиха добър мач, но усилията им бяха съсипани от слабата отбрана и несигурния вратар. Двете попадения на гостите при двете им влизания в наказателното поле бяха тежък удар за „Кралския клуб“.
Както и контузията на Тони Крос.
Реал обаче не се предаде и макар че не получи наградата, която заслужаваше – трите точки, това, че
„Сантяго Бернабеу“ изпрати футболистите с аплодисменти е достатъчно красноречиво.
Три греди, една изтървана дузпа, половин дузина героични спасявания на Диего Алвес – това доведе до огромното разочарование от изпуснатата титла, която на Коледа изглеждаше в кърпа вързана на мадридчани.
Но истината е, че Реал (Мадрид) не изпусна шампионата в събота срещу Валенсия. Съвсем не.
Той му се изплъзна през януари и февруари, докато Карло Анчелоти не можеше да разчита на Серхио Рамос, Пепе, Хамес Родригес и Лука Модрич – всичките контузени.
Ако трябва да направим още по-точна равносметка, титлата започна да се отдалечава на 16 ноември, когато Лука Модрич получи травма, докато беше с националния отбор на Хърватия.
Тогава сякаш се разтвори кутията на Пандора и „Кралския клуб“ започна да губи един ключов играч след друг заради травми. Повечето – нелепи и случайни. Иронията на съдбата е, че пейката на Реал, на хартия – доста внушителна, все пак се оказа твърде къса за да може тимът да поддържа изключителното ниво, което демонстрираше през 2014 г.
Част от отговорността е на Карло Анчелоти, като се има предвид нежеланието му да върти състава и твърде осезаемата разлика между титуляри и резерви.
От друга страна, италианецът не може да носи цялата вина, защото предварително се знаеше, че играчи като Асиер Ияраменди, Фабио Коентрао и Сами Кедира са някъде на чертата, разграничаваща футболистите, които стават за Реал (Мадрид), от онези, които не стават.
Добавете Хесе Родригес, който беше контузен на старта на сезона, както и Чичарито Ернандес, пристигнал едва три дни преди затварянето на пазара, след като няколко месеца почти не беше излизал на терена в Манчестър Юнайтед.
От всичко това ясно личи, че пропастта между титулярите и останалите не се дължи единствено на решенията на треньора.
Контузия след контузия след контузия, плюс огромното натоварване в един сезон с шест трофея за печелене – плановете на Анчелоти бяха съсипани, макар че треньорът изглеждаше доказан майстор в управлението на съблекалнята.
Пострада и самочувствието на някои от футболистите в състава, които отстъпваха на други, но в крайна сметка се почувстваха съвсем ненужни.
През ноември, нещата не изглеждаха по този начин (само че Барселона демонстрира удивително постоянство от януари насам – 17 победи в последните 19 мача в Примера), но именно тогава започна да върлува вирусът, заради който в събота Реал се раздели с шансовете си за титла.
Просто по една случайност това стана именно след силния мач на мадридчани с Валенсия.
0 коментара